Това е може би най-великия конструктор на съвременни бамбукови въдици, човек с потресаващ живот и съдба, тясно свързана с революцията в кастинга, великите Риц и Гебетсройтер …

Няма и не може да има по пълна и сърцераздирателна биография за този човек, от неговия НЕКРОЛОГ, издаден от неговите приятели …

В ПАМЕТ НА ВАЛТЕР БРУНЕР
Инж. Михаил Шремзер

Тежко е да загубиш любим човек …
Утешава само мисълта, че на нашия Валтер Брунер приживе бе подарено много любов, дружба и признание …
Какъв беше този нямащ равни човек?
Той се е родил на 2 април,1927 год. в Пибург, общ.Санкт-Пантелеон. Неговият дядо по майчина линия бил от гр.Клаузен, Южен Тирол. Той бил много добър дърводелец, пециалист по ценни породи дърво и дърворезбар. Негови работи и досега могат да се видят във църквата в Клаузен. Той именно „положил в люлката“ на Валтер двете животоопределящи неща: дълбокото разбиране на душата на дървото и постоянното съединение на изкуството с природата …
Изпълнявайки дълга си към Родината, Валтер бива тежко ранен в боевете на Одер, на 2.Март.1945 год. и попада в плен. Освободен е през 1946.
Неговата родна река била Еннс. През 1946 да си купиш такъми било невъзможно и той си направил сам … Ловил основно на червей шаранови риби, но закачал и по някой липан …
През 1949 му се случило приключение: видял на неговите места човек, който имал вид на аристократ и ловял без плувка и стръв,само с една малка черна муха, но дърпал липаните един след друг !!!
Чутото от непознатия предопределило живота му.
Източник на вдъхновение станала книгата „Ловене на риба с въдица“. Там имало описание на конструкцията на бамбуков прът. Валтер работел с ясен, само през ноща, тъй като през деня изкарвал хляба си като дърводелец във една строителна фабрика във Щаер.
Сега той взел стари бамбукови пръти за дунавски таймен/Еннс винаги се е славила като реката с големи запаси от този вид/,разглобил ги на летвички и направил първите си мухарки. Те били меки,“английски“ тип и не ставали за риболов по обрасли брегове.
През 1951 бил по работа във Виена. На витрината на Плавиш видял тубус за бамбукова мухарка. Влязъл и Карл Плавиш му казал, че на тавана има бамбуков материал. Валтер купил всичко и се върнал във Щаер.
Той измислил технологията сам. Отначало сушал лентичките на печката, после си направил пещ, фрезовъчна машина, машина за намотаване на конеца и такава за втулките, защото от „Харди“ много го бавели с доставката …

„През 1958 Валтер замята в поток със силно обрасли брегове. Пъстървата се храни активно на повърхноста, но дългата и мека пръчка довежда до постоянни закачи. Бруннер побеснял, върнал се вкъщи, взел един бамбуков спининг и го преработил в мухарка. Така се ражда легендата за неповторимият строй на пръчките „Бруннер“.
През 1961 се запознава със Ханс Гебетсройтер. Потресен от видяното, големият майстор казва – „ако успееш да съхраниш това качество, те чака бляскаво бъдеще“. Това окончателно убеждава Валтер, че трябва да изостави всичко друго и да се заеме само с производство на лепени мухарки. През 1963 той основава фирмата си „Бруннер-Австрия-Мухарски пръти“. Работи сам, считайки, че само той може да обезпечи нужното качество. Експериментира постояно. През 1977 известният френски спортен журналист и мухар Пежуно пише – “ В Австрия има един майстор на пръти, който работи в духа и на, дори над нивото на най-добрите Американски неща. Валтер Бруннер произвежда без съмнение най-добрите мухарки на Стария Свят и запаленият Европейски мухар просто не може да живее без такава пръчка“ …
Майсторът не искал, а и неможел да се занимава с продажбата на своите неща и се обадил на няколко извесни търговци във Виена, Линц и Залцбург, но всички му отказали – рискът им се сторил прекалено голям. Тогава той отишъл във Виена на „Елизабет щрассе“, в магазинчето на Адалберт Грасмюк, сам родбилдър и призьор в кастинг съревнования преди войната. Той заявил, че ще ги продава при две условия – 1.прътите да са в дължини и класове,каквито той определи. 2.Бруннер да доставя само на него!
Така се ражда световно известната серия „Аустрия“…

През 1971 Риц идва в Щаер. Двамата велики прекарват часове в работилницата, обсъждайки строя и начинът на кастинг. Пак по това време Ерих Щол и Ханс Гебетсройтер в книгата си „Висша школа по риболов на липан“ издигат безсмъртен литературен паметник на майстора-родбилдър …

Валтер живееше по принципа на Норберт Айпелтауер – „Риболовът – това не е ловене на риба, а наслаждение от видяното и преживяното …“
Той казваше – „Да ловя риба на муха за мен е върховна наслада. Да заметна чисто и правилно на отсрещният бряг и да накарам пъстървата да ми клъвне е неизмерима наслада, дори и рибата да не е много голяма … Ако се случи да се прибера без риба, това не е кой знае какво, а просто още един хубав ден, подарен ми от Господ …“

Д-р Михаил Хофмайер,вице-президент на АРО, по повод 100 годишнината на последното, казва:
“ Бруннер има всички качества на приказните Велики Майстори-винаги е любезен и готов да ти помогне и е невероятно скромен. Още по-прекрасното е, че живее между нас..“

Ние ти благодарим за всичко,скъпи приятелю, и казваме за последен път – „ни опашка, нито люспа“.
ПОЧИВАЙ В МИР

21.01.2007 ГОД.