Здравейте молодци!! Както сме я подхванали с големите имена на кастъри и билдъри, просто ще е грехота да подминем Хайръм Люис Леонард, или както в Америка го наричат – „Бащата на мухарката“. Предлагам на вниманието ви превод на едноименния материал, написан през 1956г. от Алфред Милър. Това е един от най-подробните „извори“ за историята на този велик билдър и едноименната компания. И така………

Хайръм Леонард е роден в Мейн, но израства недалеч от Хонесдейл, Пенсилвания. Когато навършва 20 години се премества в Бангор, Мейн и твърде успешно се подвизава като таксидермист, оръжеен майстор, професионален ловец и търговец на кожи, преди да се обърне към род билдинга. Хенри Дейвид Туро го среща през 1857г. и го описва като висок и едър красавец, вегетарианец, ненавиждащ ликьора и мразещ тютюна. Бил е добър музикант, свирещ на флейта и бас виола и винаги е твърдял, че човек не може да направи добра въдица, ако не обича музиката и не свири поне на един инструмент!! Леонард „стъпва“ на пътеката на славата, когато „Бостън спортинг гууд хаус“ му предлагат да прави пръти за тях, впечатлени от неговото майсторство. Това става през 1871г., когато Леонард е почти на 40 години. Както с всичко през живота си, Леонард започва работа с голям размах и последователно привлича около себе си Фред Томас, Ед Пейн, Били Едуардс, братята Хайръм и Ломан Хауес, с които е израстнал в Хонесдейл. Всички тези хора създават след години собствени фамозни марки пръти.
Мухарските пръти се произвеждат от нацепен бамбук, слепен в някаква форма близо 100 години преди Леонард въобще да види такъв прът. Но те са толкова лошо проектирани и изпълнени, че било истински подвиг да се хвърля въобще с тях. Леонард е първия майстор, който създава шестстенния бамбуков прът през 1871 или 1872г., в разрез с масово правените дотогава четиристенни пръти. Също така Леонард е първият, който използва компаунд тейпъри с калкулиран дизайн. Използването на различни тейпъри в различните точки позволява силата на движението да бъде контролирана, регулирана и директна. Следващият огромен принос на Леонард е невижданият дотогава майсторлък. Той бил уникален майстор с гениални ръце. През 1876 или 1877г. Леонард изобретява и въвежда в експлоатация няколко машини / ди бевелър, както ги нарича самият Леонард /, с които реже триъгълни, тейпърни ленти, шест от които отиват за всяка секция от пръта. Слепката на частите била толкова прецизна, че отклоненията били в рамките под хилядни от инча и неразличима под микроскоп с двадесеткратно увеличение. Интересен факт е, че Леонард бил много потаен – машините били винаги под ключ и само той и неговия племенник Руб Леонард работели с тях. Ако случайно Фред Томас не разбира принципа на действие на машината, според мен нито той, нито Пейн, Едуардс и Хауес нямаше да направят след години великите си пръти. И до наши дни, по моя информация, „ди бевълърс“ на Леонард стоят заключени в една стая, като само един работник знае точно как се работи с тях.
Третият, най-голям, принос на Леонард към съвременният билдинг е използването на Тонкин бамбука като материал. Уилям Мичъл – известен майстор от периода на Гражданската война, ползва „китайски бамбук“ през 1869г., но не е впечатлен от неговите качества. Дъщерята на Леонард си спомня, че през 1877г. Ломън Хауес в Бангор и дава чадър с особена бамбукова дръжка “ на пръстенчета“, която не е била направена от масово разпространения бамбук „Калкута“, ползван и за пръти. Тя и Леонард, а може би само той, откриват, че това е „Тонкин бамбук“ и установяват доставчиците / те са само няколко британски дилъра от Хонг Конг“.
С прът от тонкин бамбук племенникът на Леонард увеличава рекорда за дистанция от 80 на 102 фута през 1888г..
През 1877г. Леонард губи пълния контрол над бизнеса и е принуден да встъпи в партньорство с бостънеца Кидър. Създава се „Х.Л. Леонард род компани“. Година по-късно Кидър продава дяловете си на Уилям Милс и син от Ню Йорк, които дотогава са дистрибутори на прътите на Леонард. Милс искат компанията по-близко до Ню Йорк и през 1881г. местят фабриката в Сентръл Вали, Ню Йорк, където е и до днес / 1956г. /.
Около 1906г. Леонард продава изцяло участието си на Милс, след което всички негови билдъри – Томас, Пейн, Едуардс и Хауес започват свой собствен бизнес в производството на пръти.
Хайръм Леонард умира на следващата – 1907г. , на 76 годишна възраст.
Има още едно нещо относно Леонард – той никога и на никого не казва нищичко за изчисленията на тейпърите, освен на своя племенник и то съвсем общо. След неговата смърт трябват десетки години опити, предположения от притежатели на пръти и новаторски идеи като тези на Робърт Кромптън от Минеаполис, за да се възстановят донякъде Леонардовите тейпъри.

Това е момци, с кратки съкращения, историята на Хайръм Леонард. В допълнение ще кажа, че освен велик билдър той е и типичния американски героичен архитип – бил е здрав мъжага, обичал е да гърми по лосове със собственоръчно направен револвер, бил е прочут с физическата си сила и издържливост – правил е преходи от десетки километри из горите. Ето как е изглеждал тоя юнак:

Историята на Леонард не свърша дотук – през 1978г. компанията е продадена на „Джонсън уакс компъни“, която закрива окончателно Леонард през 1985г.
В годините на карбона Леонард има ползотворно сътрудничество с Даймъндбек, като последните доставят бланки. Ярък пример е Леонард Голдън Шадоу – един от най-красивите мухарски пръти, правени въобще на тоя свят / поне според мен / . Преценете сами дали имам основание за тези думи:

И в заключение ви предлагам снимка на екипа, който твори за Леонард през 1978г. След мъжката част са Максуел, Бейли, Боб Тейлър, Уолт Карпентър – единственият билдър, работил и за Леонард и за Пейн, и Марк Аронър….За запознатите с бамбука е излишно въобще да обяснявам повече….: