Този човек, роден на 16 декември 1918 година ще остане завинаги в историята на мухарството.
Неговите макари са култ, а притежанието им е символ на особен статус. Клубът на почитателите на макари „Богдан“ включва такива хора като Бинг Кросби, Бени Гудман, Принц Филип, Тед Уилямс, управителя на „Чейз Манхатън Банк“ Роял Виктор ІІІ, бившият председател на Федералният Резерв на САЩ Пол Волкер и много, много други. Всички те са „побъркани от две неща – сьомгов риболов и макара „Богдан“.
Вероятно под влияние на баща си, локомотивен машинист, Стенли започва работа след училище в „Ролинс Енджин Къмпани“ в родният си Нашуа, щат Ню Хемпшир. Това била малка фирма за производство на парни машини. Страстен мухар, той закопнял да направи собствена макара. Първата направил през1940 година. Вече майстор във фирмата, той през деня работел, а през ноща правел макари, които се продавали по 100 долара в „Абъркромби и Фитч“ и „Орвис“. „Този режим на живот буквално ме парализираше“, спомня си той.
Уморен от печалбата от 40% на макара, той решава да продава сам, приемайки поръчка само по пощата и телефона. Това става през 1977 година. От 1996 синът му Стефан Богдан приема бизнеса и става шеф на фирмата, но Стенли още работи три дни от седмицата. „Аз съм най добрият качествен контрол“ – казва той.
От всички особняци, с които мухарският свят е препълнен, тези хора са номер едно.
Както и преди седемдесет години, единствените работници във фирмата са те двамата. Никога не са имали патенти. Никога не са имали компютри. Никога не са правили или пазили чертежи. Цялата фирма е една стая, с размери на гараж в Ню Ипсуич. Единствените машини – 130-годишен струг, марка „Флатер“ и 50-годишна фреза – „Ван Норман“. Всички части се правят от тях, без пружините.
Двамата изработват 100 макари годишно, след което си вземат 3 годишен отпуск!! Никога не правят реклама и не взимат капаро – „Така не съм зависим“, казва Стенли.
Въпреки това, днес 15 модела техни макари струват като поръчка от 1300 до 2200 долара, а в И-бей ползвани – 3000 долара.
Дизайнът е класически, много подобен на „Харди Каскапедия“, или „Боб Сарационе“ – алуминиева рамка с черни матови страници, златиста шпула и никелирана „S“-образна ръкохватка. Черешката на тортата е авансът на сьомговият модел – две спирачни накладки, срещуположно притискащи барабан от неръждаема стомана, изработени от пластмаса „Делрин“. Авансът има 10 степени на реглаж и голяма мощ. „Когато голяма сьомга ви развива бекинга, отчетливото жужене на аванса „Богдан“ – това е приглушената ,ликуваща радост“ – казва щастливият собственик на шест макари Роял Виктор ІІІ. Легенди се носят за сроковете за поръчка – за съжаление, повечето са верни. „Когато най-накрая си получите макарата – това е събитие“, казва Бозо Иванович, бивш лондонски корабен брокер, притежаващ 4 макари.
Неспокойната рибарска душа кара поръчителите да правят чудеса, за да накарат майстора да побърза. Някои веднага плащат двойно, но Стенли не се трогва.На една вечеря един човек свалил ризата си, за да покаже белег от операция, като казал, че му остава малко … Стенли му повярвал и му дал макара с предимство. Човекът живял още 15 години. След този случай, както се досещате, изключения няма. Неотдавна казали на майсторите, какви цени достигат макарите им в нета. Те качили цената двойно. „Мислех, че никой няма да поръча, „казва Сефан,“но стана точно обратното“ …
Има много описания на тези макари, но безспорно най-емоционална и съдържателна е статията на Пат Уордло – „Ода за макарите Богдан“

И така, „Ода за макарите „Богдан“, от Пат Уордло.
Макарите „Богдан “ – това е капиталовложение в риболова за целият ви живот. Това е толкова разбираемо. Макарите ми струват повече, отколкото всичките ми ценни вещи в живота. Ако Стенли правеше фотоапарати, те навярно щяха да се казват „Лайка“. Часовници – „Ролекс“. Коли-„Порше“, заради надежността и технологичността на изработката.
Аз хванах първият си малкоуст костур (смалмаут бас) на езерото Рикатини, щат Ню-Джърси, когато бях на пет. Първата пъстърва на муха – на девет. Това беше през 1930. Тогава още нямаше много места за едно малко момче и аз трябваше да моля баща ми да ме кара за риба. Колкото повече растях, толкова повече се увеличаваше и моето умение, и риболовната ми територия. Но на седемдесет, аз най-после разбрах, че никога не съм бил роден риболовец или пък особен късметлия. Аз трябваше да работя упорито, за да усвоя майсторството и винаги съм полагал неимоверни усилия, за да използвам най-добрите такъми и да съм на ниво. Ако имаше „сила“, която да ми помага в това, по-голямата част от нея определено би била на моите макари.
Когато станах на 30 аз вече много бях слушал за тях, че са най-доброто, правено от човек. След като прочетох всичко, което можах да намеря и се запознах с особенностите им, вече бях убеден. Аз търсех нещо повече от риболова в родната ми Пенсилвания и Ню-Джърси. В течение на следващите 50 години това ми намерение беше възградено от безумен риболов, надминал и най смелите ми мечти. И всичко това заради чудните макари, разпалили моята страст.

ИСТОРИЯ С МАКАРА, РАЗМЕР „НУЛА“
Аз купих първият си „Богдан“ през 1959. Току-що бях продал първият си бизнес, радиостанция в град Ери и отпразнувах това, преди да замина със семейството си в Калифорния. Аз си подарих „пътешествие“ в „Абъркромби и Фитч“, откъдето излязох натоварен с всякакви мухарски материали, дрехи и екипировка и една мултипликаторна „Богдан“, размер нула, за лява ръка.
През 1960 за първи път ползвах тази макара с една от първите стъклопластови пръчки, която се казваше „Рейнбоу“. Скоро я пробвах за стийлхед и атлантическа сьомга и за риболов в солена вода. Тази макара извади от 5 фунтов костур до петдесетфунтова сьомга. Количеството риба, което съм извадил с нейна помощ се измерва с хиляди. Тя е била на маса графитни, стъклопласти и бамбукови пръти, много от които измъчени до крайност и износени до счупване. Никога не е била ремонтирана. Накрая, през1990 дръжката толкова се изтърка, че просто изпадна. Смених я и продължих. След година се износи петата, кородира от солената вода, тъй като нямах навик да си чистя макарите. Стенли ми изпрати нова, за 25 долара. Тази макара продължава жестоко да се експлоатира до ден-днешен, без признаци за износване на аванса и основните механизми.
Тъй като моите риболовни хоризонти се разширяваха до нови реки и морета, аз си поръчах още четири макари и сега имам от две нули до размер 300. Имам и още една „нула“. И нито една не е била на ремонт. Един път съм сменил за всеки случай шпулата на „две нули“, заради незначителна ръжда от риболова в солена вода, без последващо измиване няколко години. Тези макари са били в действие от Атлантика до Карибите, от морето на Кортес до Хаити. Вадили са 100-фунтов тарпон, 200-фунтова акула и много големи тунци. За един ден във Мексико хванах на муха 12 различни вида риба, с една макара – „0“. Аз изпробвах всякакви поводи и аванса работеше безотказно и с 2 фунтов и с 20 фунтов повод.

КАК „БОГДАН“ МИ ПОМОГНА ЗА СВЕТОВЕН РЕКОРД
След въвеждането на 20-фунтовия клас повод, аз го използвах за да хвана морски костур през 1996. Тази риба стана рекорд на ИГФА, за всички видове такъми през тази година. Друг рекорд е свързан със състезанията на „Салт Уотър Флай Родърс оф Америка“-SWFRA. Моят първи улов беше тихоокеанси паламуд, 15 фунта. Нито една морска или пресноводна риба не може да се сравни по сила с нея в този размер!! Проливът Санта-Барбара беше световен център за риболов на тези риби до 1990 и аз „спечелих сражението “ със много стотици от тях, ако не и хиляди. Още едно предизвикателство беше риболова на сив и пясъчен костур. Аз установих рекорди за тези видове, но те не бяха сертифицирани от ИГФА и документацията бе изгубена. По късно тези видове бяха признани за спортни и рекордите ми бяха признати. Аз винаги пускам хванатият костур, заради намаляващите популации – 5фунтова риба е на около 15 години! 75 излета годишно за мен бяха норма до средата на 90. Моята макара издържа всичко това, отчитайки, че понякога трябваше да стягам аванса докрай, за да не се завре рибата в мангровете или камъните.

РИБОЛОВ НА АЛБАКОР ИЛИ ДЪЛГОПЕР ТУНЕЦ
Това е риболов на дълбока вода, далеч от брега. Аз се осмелявам да си покажа носа извън залива Моро, ако времето позволява и ако пасажът е на 50-тина мили от брега. Трима от нас подхранваха с нарязана аншоа около 4 часа. Нашата яхта дрейфаше около 5 при добър бриз. За това време извадих шест 35-фунтови тунци. Правилната настройка на аванса ми позволи да го направя с … 12 фунтов повод! Аз не се сещам за друга макара, която да ви позволи да сдадете 200 ярда бекинг и след това да се борите ожесточено за всеки сантиметър с постоянни рънове от рибата! Авансът „Богдан“ винаги докарва рибата до канджата …

ТИХООКЕАНСКА СЬОМГА
Много пъти съм казвал, че няма по завладяваща риба от чавичата. Ако тя порастваше колкото тарпона, нямаше да можем да я ловим въобще. Свежа 25-фунтова чавича – това е задпределно удоволствие … 35-фунтова риба може да се сражава час. Бил Шад, който е хванал такива риби повече, отколкото който и да е, се мъчи 12 часа с 42 фунтова/бяхме свидетели на това/. През 1986 аз бих световният рекорд за чавича с 12 фунтов повод  – извадих за два и половина часа 50 фунтова риба, накрая вече в пълна тъмнина, с малка лодка, дълга само 2,40, която моят приятел управляваше и не даде да се разбием в ужасните камъни.

Конструкцията на макарите „Богдан“
Малките модели са с прост храпов механизъм, по-големите са мултипликаторни, с предавка 2:1. През шейсетте Стенли Богдан разработва макара за Лий Улф – с диаметър 3,5 дюйма, много лека, без никакъв аванс – само чегърталка, с удебелен ръб за допълнително спиране с ръка. Тази макара Улф дава да се произвежда на фирмата „Фарлоус“ през 1969. Фактически всички макари са произведени от „Шарпс оф Абърдийн“, собственик на Фарлоус по това време. От 1969 тези макари се продават под името „Lee Wolf Ultimate reel“ на цена около 120 долара.

С несъществени съкращения