Здравейте, приятели!

Предлагам ви историята на една легендарна фирма, разказана от човек-легенда – Том Дорси.
Историята е част от едно интервю, което се дава за пръв път/във този вид – придружено със редки снимки от семейният албум на Т. Дорси/ на човек от Източна Европа – руснакът Александър Кузмин, родбилдър, който стартира своя собствена серия пръти – „Sovereign rods“ на бланки „Томас и Томас “
И тъй, ето историята, разказана от самият Том :

„Защо съм се заел със правенето на мухарски пръти !? Струва ми се, че това просто е трябвало задължително да стане. От малък се интересувам от пръчки и риболов с муха. Живеейки в Анн Арбър, щат Мичиган и бъдейки студент във Мичиганският университет, аз лових на муха в легендарните реки на този район – Манисти, Литл Манисти, Сейбъл, Пиер Маркет. Бях потресен от лошата работа на въдици от доста известни производители, които можех да си купя със своята стипендия.
Първата ми пръчка беше 8 фута, 6 клас от известен производител, чието име няма да споменавам. Беше толкова ужасна, че си помислих, че трябва да ходя на уроци по кастинг! Но когато му сложих шнурове 8 и 9 клас, тя започна да хвърля добре! После един съсед ми даде да пробвам неговата „Хедън“ – 7 фута , 4 клас и се почуствах значително по-добре. Така разбрах, че някои производители знаят повече от други за конусноста на бланката, и строя и станах по-внимателен при покупките си.
В първите години от аспирантурата ми моята страст към риболова укрепна. Бях във философският факултет на щата Мериленд и ловях риба в Чамбърсбург, Пенсилвания. За час и четвърт от къщи вече замятах на заветните места: Фолинг Спрингс, Биг Спрингс и Йелоу Брийч. Ловейки с такива знаменити риболовци като Винс Маринара и Чарли Фокс, аз се усъвършенствах.
Следващата стъпка бе да науча всичко за легендарните конструктори от миналото – Пейн, Леонард, Ед Пауел, Хюз и Дикерсън. Много исках да си купя техен прът, но той изобщо не ми бе по джоба и реших да си направя сам.
Баща ми е известен майстор по изработка на кабинетна мебел, майка ми – надарена шивачка, така че финният ръчен труд ми бе насаждан от малък. Аз през целият си живот съм свирил на контрабас и сам съм поддържал инструмента си, както и тези на колегите ми, така че направата на бамбуков прът беше напълно естествена за мен. Аз срещнах за пръв път Том Максуел в родителите на жена ми. Скоро станахме баджанаци, защото той се ожени за сестрата на жена ми. По това време той поправяше своят състезателен автомобил „Морган Аеромакс“. Той прогресира в тая област и стана собственик в крайна сметка на „Лотус Европа“.
Том беше недоволен от скучната си работа в „Дженеръл Електрик“, предложих му да се върне към академичният живот, но скоро и двамата разбрахме, че правенето на пръчки е смисълът на живота ни. По това време вече правихме доста пръти за свои близки и приятели, така че събирайки смелост, скочихме в неизвестното.
Това стана през 1969 в Чамбърсбърг. Аз тогава влязох в един магазин, продавачът много искаше да ми продаде стъклопласт, според думите му – бамбукът бил отживелица. Но измъкна под тезгяха един бамбук, според думите му не могъл да го продаде 10 години. Аз го купих за оригиналната му цена – 25 долара. Продавачът си мислеше сигурно, че съм пълен балък. Тази въдица се оказа една от най-прекрасните, с които съм хвърлял изобщо „Wright & McGill- Granger Victory“, 8 фута 5 клас на три части.
След няколко години правене на ръка на бамбуци, само на V-блокове и ръчен инструмент ние разбрахме, че ни трябват машини. По това време фалира един производител в Гринфийлд, щат Масачузетс, ние купихме всичко и се преместихме там. “ Томас и Томас “ до ден-днешен се намира в Гринфийлд, Масачузетс. Моят приятел и партньор Максуел няколко години прави пръти за „Х.Л. Леонард и Ко“. Той почина през 1998. След 15 години аз и моят бизнес партньор тогава, Лен Кодела, продадохме фирмата на производителят на скъпи пури „Пи Джей Каръл и Ко“. Лен Кодела остана да прави луксозни, колекционни бамбуци, а аз съм главен конструктор на „Томас и Томас “ до ден-днешен .