Бях застанал на върха на буната – имаше много хора и това беше единственото място – ако другите имаха дълги ботуши щяха да заемат и него … Поради многото хора не очаквах чудеса от рибата. Докато подавах успоредно на брега покрай камъните нещо в бързея зад мен изшляпа. Естесвено не знаех дали е распер или бяла и веднаха се обърнах и подадох (предимството на мухарката) съвсем малко след мястото на атаката. След второ дръпване и й усетих тежеста – една хубава не много голяма (т.е. откровенно маломерна, може би мерна, но по миналогодишните размери ;) ) бяла рибка беше харесала стримера – е, бях хващал, но не и когато я търся целенасочено – накефих се, честно …

Отново сложих новите стримери – около половин час нито удар. Върнах белия и доста бързичко хванах още една такава, но вече беше прилично тъмничко за снимки, те и без това и горните не станаха добри. В интерес на истината на около 10 метра пред мен точно между големия бързей на буната и тихото няколко пъти избуха много прилична бяла – как ли не я мъчих – е, не можах да я излъжа … Водата беше леко по-мътна от почивните дни и може би затова белия цвят на стримера се оказа по-успешен от шарения луърфлеш на големите стримери… Опитите продължават …

28.Юни.2007