Още първата сутрин след пристигането ми, бързия риболов на пъстърви и хващането на първите ми басове, Любака ме заведе преди изгрев на голямата река – Уисконсин ривър (Wisconsin River).

Там нещата много наподобяваха моя риболов по река Дунав – реката бе наполовина колкото него. Камъни, мощно течение, анафори – идеални места. Целта, заради която отидохме там бе американската бяла риба или „уолай“ – „Walleye“, а мястото беше просто написано за тези риби. Използвах една от любимите ми въдици – Guideline #11, с бързопотъващ шнур и стримери от типа „Shimmer Minnow“, доказани при риболов на бяла риба и други хищници. Въпреки перфектните условия и въпреки, че си мислех, че знам какво правя – не успях да хвана Walleye …

След неуспех с американските бели риби се насочих надолу по течението с идея по тихите места близо до брега да прилъжа някоя щука, а защо не и Маскинонг (Esox Masquinongy) или накратко – „Мъски“ … Потъващият шнур го смених с плаващ 11-ти клас, къс лидер – 1.50 м от влакно с дебелина 0.60, стоманен повод и стримери по над педя. За съжаление и тук успехът клонеше към нулата – една единствена щука си обърна гърба пред мен – дали провокирана от стримера или просто за да ми каже, че днес не е моят ден.

След изгрева обаче се забеляза присъствието на хищници. Американските мирни рибки – „Шад“-овете се размърдаха. Малко след това хванах и първия си бял бас – „White bass“:

Ятото бели басове (White bass) бе голямо, самите те малки, но много агресивни – подавах им попови лъжички – малки попърчета по повърхността и атаките им бяха бесни. Забавлявахме се около час с тях и заснех доста кадри: