Поканата, която получих чрез Тошо Атанасов от Михаела и Робърт Щро, организаторите на ErlebnisWelt Fliegenfischen (EWF) бе след като свърши панаира заедно с много от мухарските легенди, участващи в него да направим риболов на река Траун в Австрия – една от най-култовите реки в Европа – реката на големия Ханс Гебецройтер, река която са газили хотелиера и страстен мухар Чарлс Риц, Дуайт Айзенхауер, Хемингуей, Едуард 8 – крал на Англия, Краля на Белгия и т.н. (отново цитирам Данчо Савов, аз не ги познавам). Естествено основната група от изложението имаха достатъчно време и понеделника явно го бяха писали почивен ден от изложение и риболов. Тяхната цел бе този ден просто да изминат 220-те километра от Мюнхен (Германия) до Гмунден (Австрия). За мен обаче, както и за моите приятели Стани Мънков и Кънчо Борисов нещата изглеждаха по съвсем друг начин – това си беше задължителен ден за риболов, който в никакъв случай не можеше да бъде пропуснат. По време на изложението със съдействието на Тошо успяхме да се уговорим с клубът „Приятелите на Гмунднер Траун“ (или с две думи – Тошо свърши цялата работа) да ни уговорят закупуването на лицензите по-рано от основната група. С адреса на хотел „Wirt am Bach“ набит в навигацията още по тъмно се натоварихме в „Сеат“-чето (рент-а-кар-а, който бяхме наели на летището) и без никакви проблеми около 8:30 се класирахме в Гмунден. Хотела изглеждаше доста „мухарски“ с витрини с мухи и бамбукови въдици. На рецепцията явно знаеха какво правят и много бързо успяхме да се сдобием със заветните лицензи за риболова, който очаквах с месеци!

Предварително се извинявам за многото снимки – а от тук нататък ще пусна много снимки – избирах, избирах, махах, но пак останаха много – моите снимки са смесени с тези на Кънчо и Стани, но това няма никакво значение …

Самият риболов на река Траун …

Паркирахме колата на най-близкото място с достъп до реката – мостът, по който минахме за хотела. Уговорихме се предварително да започнем по различен начин да търсим рибите, а по-точно – Стани – с нимфи, Кънчо със сухи мухи, аз – със стримери. Стани Мънков като най-млад от групата първи се докопа до водата.

Усещането от първото нагазване на великата река Траун трудно се описва … Кристално чиста вода, дотолкова чиста, че опитвайки се да потопиш пръст в нея – не можеш да откриеш (видиш) къде е повърхността преди да я усетиш … Някакси успяхме да подтиснем адреналина в нас и Мънков естествено първи успя да хване с нимфите една дребна американка:

Под него реката ми изглеждаше доста еднообразна и затова се качих малко над него и започнах да подавам близо до колоната на моста в сянката. Чувството не ме подведе – още на първите подавания на оранжевия Woolly Bugger ме взе хубава американка – първата от добрите риби, които хванахме през тези три дни:

Река Гмунднер Траун далеч не е във вида, в който е била в годините на Ханс Гебецройтер и Чарлс Риц … Австрийските инвеститори във ВЕЦ-ове, вероятно и същите, които вече тормозят и нашите реки не са я пожалили – поредица водно-електрически централи и съответно бентове със задбаражни езера … Оказа се, че и тук чувството не ни е излъгало и съвсем правилно сме започнали леко по леко да се придвижваме към богатите на кислород води под поредния бент:

Един хубав дълбок канал ограден от пясъчни плиткажи (точно пред острова на горната снимка) веднага ми привлече вниманието – мястото бе написано и за разлика от риболова в България, където на написаните места може да има, но може и да няма риба – тук естествено имаше. Взе ме още на първото подаване – прекрасна балканска пъстърва:

След тази риба Мънков прегази точно този канал и застана вече близо до бента. Накефих се много на първата добра риба, която закачи там, защото успях да направя прилични снимки с новия си телеобектив Canon L 300/4, като легнах на брега на острова и снимайки го много отдалеч:

След това много бързо закачи още една, каза „Рибите са тук!“ и общо взето до часа на срещата с основната група (16:00, а не 16:03 ;) ) ловихме само под този бент. Рибите определено бяха там – в богатата на кислород вода и в разнообразния релеф на дъното. Кънчо упорствайки със сухите мухи успя да хване липани (за съжаление почти без снимки):

Ние пък с Мънков упорствахме със стримерите. Лично за мен, въпреки, че в България никога на ловя пъстърви със стримери, тук риболова определно ужасно много ми хареса. Реката е голяма, поне колкото Янтра, кристална вода, кастинг на огромна дистанция, големи стримери и активни риби. Удоволствието да подадеш стример на цял шнур растояние, да те вземе добра пъстърва, след засечката да скочи метър във въздуха и да ти направи прекрасна борба в кристалната вода е просто неописуемо! Лично аз лових със уоли бъгъри с 5 и с 6 мм волфрамови глави, както и със стримери с Fish Skull Sculpin глави, каквито използвах за първи път, но останах изключително доволен от тях:

Думите може би повече са излишни и снимките говорят достатъчно сами. Риби, риби и пак риби …

Привечер при нас дойде председателят на клуб „Приятелите на Гмунднер Траун“ – Albert Pesendorfer, който ни е наблюдавал и снимал продължително време и след това разбрахме, че се е изказал изключително ласкаво за българската група – за уменията ни като риболовци и за отношението ни към рибите:

Това беше един ден изпълнен с емоции, ден който ще помня много дълго …

За продължението на този ден и за срещата с останалата група в 16:03 разказах вече в I-ва част на тази история …