След прекрасния ден, прекаран на култовата река Траун се обединихме около мнението, че задължително трябва да видим и нейният приток – Агер, за който бяхме чували много добри неща, а и фактът, че конкретния участък е стопанисван от Роман Мозер говореше достатъчно сам по себе си. На срещата с останалата група, за която разказах в I-ва част и на която след като направи страхотна презентация на реките и условията, Роман попита кой на коя река ще лови и съответно лично попълни лицензите за риболов. Получихме карти с участъка на реката, както и гидове, които щяха да ни придружават и показват местата и рибите. Ето и нашият гид – Hannes Höbarth (Thank for everything, Hannes! See you may be next year ;) ) – за мен първия про-гид, който ме води по река (Мънков не го броя – той ми е приятел):

Река Агер се оказа, че наистина е прекрасна. Красива, бистра, мощна и най-ценното – в мен нямаше абсолютно никакво усещане за комерс, въпреки високите цени на лицензите. Освен съвсем лека пътечка по брега и тук таме по някоя скована пейка – нищо друго не напомняше, че тази река си има стопанин.

Общо взето много бързо се ориентирахме в обстановката. Ограниченията, за които споменах в другата част все пак оказаха доста голямо влияние – на река Агер са забранени всякакви джигови куки, т.е. 90 % от моите нимфи и всякакви куки над 8-ми номер, т.е. и 90% от моите стримери ;) . Не споменах, че контрите пък съвсем естествено са тотално забранени и на двете реки – на Траун ни провериха мухите, с които ловим за контри. Поради големината на куките (6-тици) стримерите, с които успешно лових предния ден на Траун не можех да ги използвам на Агер. Оказа се, че все пак имам известно количество тежички зонкерчета на 8-ци стримерски Дохику-та – в цвят олив, кафяв и черен. Отново напълно естествено гидовете бяха споменали, че на това ниво и бистрота най-добре биха работили белите зонкери с червено тяло – е нямах такива и се наложи да си ловя с каквото ми е останало … Добре, че рибите не бяха чак толкова капризни … ;)

Основният риболов бе на американски пъстърви. Тези риби обаче бяха убийствено борбени – прочетох и в блога на Гари Боргер, който вече за пореден път лови след EWF на Агер, че рибите тук се развняват по борбеност на риби с по 10 см по-големи от други реки. След като разберат, че са убодени тези туловища се изстрелваха по метър във въздуха, а след падането или по-скоро „пльосването“ им във водата развиваха каквото могат, а те определено можеха и отиваха на другия край на реката … и така по няколко пъти …

,

В реката освен американки имаше липан и балканка и на големи групи кефали и бели мрени:

Мънков си поигра с белите мрени:

Макар и да се опитвах да избягвам кефалите, един все пак ме взе от един подмол точно до отрещния бряг:

Риболовът започна сутринта от един импровизиран паркинг до реката, на който ни заведоха гидовете. Ето и зафирата на Тошо:

Това се намираше точно по средата на „драй флай“ зоната на участъка – плитка и равна част от реката, която задържа липани и в която е разрешен риболов само със сухи мухи:

Имаше удобни пейки на брега, Тошо като най-хитър от българската група стоеше на пейката, когато виждаше да се вдигне липан просто отиваше и го хващаше:

Огромна чест за нас бе и присъствието на Роман Мозер на реката – друго си е лично той да ти обяснява как се ловят липани с имърджъри и да подвикват двамата с Тошо седнали на пейката по нас :)

Често се разминавахме и с Гари Боргер по реката – на една от поредните срещи той каза, че е хванал две риби – аз от учтивост и джентълменски отговорих „Me too …“:

Срещахме се и Ед и Клифи Берг, които за наше учудване се оказа доста смели в пресичането на подобна река:

В далечината – Gerd-Peter Wieditz – учител на Робърт Щро в работата с бамбуците. Имахме удоволствието с Кънчо и Мънков да „подметнем“ с неговия бамбук в драй-флай зоната – абсолютна класика, копринен шнур и всичко както се полага …

Но да се върна отново на нашия риболов … Естествено, че не сме дърпали стримери цели два дни, а обърнахме малко внимание и на нимфите. Кънчо откри едно страхотно място за нимфа по реката, малко над драй-флай зоната и започна да хваща много добри риби, ловейки с малки нимфи:

Реката не беше много богата на насекоми. Аз докато дърпах стримерите няколко пъти при закачки и „облизване“ на камъните с водорали бях набол зелени ручейници на куката. Сложих едни жълто-зелени нимфи …

Американките не даваха на нимфата да мине през бързея – излизаха, вземаха нимфата и се прибираха обратно – в общия случай не разбрали, че са закачени – когато се осъзнаеха обаче следваха едни „джъмпове“ по метър във въздуха и едни „рънове“ до другия край на реката и обратно – невероятно изживяване и то многократно:

С Кънчо ловихме и двамата с въдици, билдвани от нас, с бланки NEXT – 10′ #3 – бланки, които са пореден път се доказват като абсолютен фаворит на безкрайно прилична цена. След пъстървите и липаните в Босна, 50-ките балканки в Панега и борбата с тези мощни американки се превръщаше в безкрайно удоволствие с тези бланки …

Естествено намерихме и други места, на които можехме да ловим добре и с нимфи:

Аз докато карах до реката и обратно Стани Мънков си връзваше по някой стример на ръка  :

И през трите дни ловихме по абсолютно класически схеми, никакви влакна и подобни – стримерите се подаваха на дълги дистанции с много шнур, нимфите също обръщах с един нимфов шнур на Рио.

Искам да благодаря на моите приятели Тошо Атанасов, Кънчо Борисов и Стани Мънков за прекрасните три дни по река Траун и река Агер, за споделения страхотен риболов, за всички снимки и за кепчосаните риби. Тяхното присъствие допринесе съществено този излет да бъде „The TRIP of my life“ !