Много години отлагах да отида за риби на тази забулена в тайност река. Въпреки снимките на големи американки, разказите за ширещото се бракониерство на нашите сънародници и обезрибяването на реката ми действаха много депресиращо и не исках да бъда част от всичко това. Вече рибните запаси намаляха многократно и българската преса на съседната ни река се отпусна. Приятели организираха този риболов, който се оказа един от най-хубавите при мен.

Още с първите гледки към реката просто онемях. Не очаквах да видя толкова голяма и красива пъстървова река. След това вече с риболова си мислех, че няма да има по-хубаво място от това, на което ловя и движейки се до другото пред мен се откриваше по-красиво и по-добро място. Думите са малко да опиша впечатлението си от тази река, но снимките долу може би ще допълнят всичко.

Една от най-опасните реки

От друга страна това и може би най-опасната за живота река, на която съм бил. На реката има огромен язовир, от чиито турбини на ВЕЦ-а изпускат изключително ударно и бързо вода. Качва буквално за минута-две и ако не се усетите навреме да „излезете с 200“ от реката може и да ви е последния риболов. Лично аз си забивах една клечка на брега преди да нагазя и на 1-2 каста я поглеждах. Първият, който усетеше вдигане на водата звънеше и на всички останали. Няма конкретен час и момент за това, нито някаква сигнализация. При едно от изпусканията водата се качи може би с метър и половина и видях как цели острови изчезнаха пред очите ми.

Риболовците

и мои приятели оформяха прекрасна компания за тези няколко дни. Познавате ги и можете да предположите колко ни е било приятно – Жоро Мутавджийски и Калин Йорданов, Данчо Савов, Станислав Димов и Бранко Марков. Снимките са смесени от всички нас общо.

Риболовът

определено никак не е лесен и рибите наистина вече съвсем не са много. Моите приятели след известно време напипаха успешни схеми с тежки нимфи и много дълго извозване. Определено това се оказа и най-печелившата техника за риболов с муха и шнур към този момент на тази река. Дълъг перпендикулярен каст с две нимфи с по около 4 мм глави и изтичане докато шнурът стане успореден на течението. Вземанията бяха по време на вдигане на нимфите към повърхността, което мен ме навежда на мисълта, че американките вероятно ги вземат за малки стримерчета. Аз ловях с по-големи, традиционни за мен пъстървови стримери около 5-6 см на 6-ти номер куки. Fire-Tiger Zonker използвах най-често, като от време на време го сменях и с други цветове. Хванах риби, но определено схемата с нимфите работеше по-успешно от моите малко по-големи стримери.

Още първият ден си открих едно място на около 500 метра под моста, на което привечер имаше страхотно вдигане на риби. Бяха много селективни, но на малки CDC дънове и имърджъри хванах доста риби. Всеки ден след това аз завършвах риболова на деня точно там, за съжаление следващите дни може и явно и хачът беше по-слаб, но въпреки това имаше и много хубав риболов на сухи мухи.

Септември.2021

Скоро направих два кратки клипа от малко кадри от реката