Мухарска среща – Белцов – Нищо не може да опише по-добре невероятната среща, организирана от Мухарски Клуб ‘Стримерите‘ и Стани Мънков през Юни. 2012 така, както снимките на членовете на нашия клуб – Иван и Ивелина. Може би единствено Мунчо ако реши някога може да сътвори разказ, който да съперничи на снимките … 

Ето и разказа на Мунчо …

Мили приятели, срещата отмина – сега ни остават единствено приятните спомени и очакването на следващата. :)
Няма да е сериозно да се опише просто с някакъв репортаж случилото се през тези два дни, за детайлното му отразяване би било необходимо произведение с обема на „Война и мир“, написването му би отнело горе-долу същото време и би изисквало наличието на самия Лев Толстой. :) Атмосферата беше отлична и позитивна, часовете сякаш прелетяха край нас, да не говорим, че и времето се отнесе относително благосклонно и жегата не ни изпепели, въпреки, че определено не беше хладно. Имаше кастинг, риболов, бонсай стайлинг, да не говорим, че муховръза и почерпките течаха с несекващото темпо на карстов извор. На нощния кастинг трябва да бъде посветен изцяло нов дял от мухарската теория и практика, като беше въведена концептуално нова дисциплина – „Хвърляне с едновременно въртене на обръч“, от която Роман Мозер си няма и хабер. За това естествено може да съжалява единствено той – след подобна хидратация на него не би му и минало през главата да се опита да подметне, без да споменаваме, че не би бил в състояние (в руските форуми изтече информация, че китката му омеквала от няколко нищо и никакви водки :) ).

Бяха демонстрирани поредица тайни мухи, известни на широката общественост :) , Мънков сподели много интересни и свежи идеи – както винаги, естествено. За пореден път стана ясно, че Роската може да връзва само стримери и безжалостно експлоатира децата си. :) :) :)
На разположение на гостите беше и богато разнообразие от материали за муховръз, сред които всеки откри по нещо. Продуктите на „Соник“ и „Максиа“ бяха на разположение на всички присъстващи – има страхотни неща – нещо, в което всички, които ги разгледаха, се убедиха. Освен това никой не беше дошъл с празни ръце, така че последва масова „размяна на партньорите“. :) „Кабуто“ ме опустоши, изпепели и остана завинаги в душата ми, която никога вече няма да бъде същата. Освен това ме грабна като поведение една мухарка, която след като се загледах в надписа се оказа… „Гвендолин“…   За радост на околните. :) :) :)

С вечерния семинар няма да навлизам в детайли, защото би било профанизация и светотатство да го визуализиран текстово накратко, а за подробно изложение не стигат духовните ми сили и лингвистичния потенциал.
Прилагам снимки и благодаря на всички приятели за възможността да общуваме през този минал сякаш за едно мигване на окото уикенд! Нарочно не споменавам имена – не искам да пренебрегна някого!

п.с. Искам специално да благодаря на Росен за изключително емоционалния подарък, който ми направи – нипер! Ще си го прибера като скъп спомен, за да топли сърцето ми! :)