История и любопитни факти за големите световни производители на мухарски пръти – Бате Райко Загоров
История и любопитни факти за големите световни производители на мухарски пръти – Бате Райко Загоров
История и любопитни факти за големите световни производители на мухарски пръти
Отново уникална лекция на Бате Райко Загоров, представена на Националния Мухарски Събор Вонеща Вода 2016 (снимки от лекцията)
Колеги, първо искам да уточня, че в тазгодишната презентация ще говоря само за най-големите „стокови“ производители на мухарски пръти и няма да засягам множеството талантливи родбилдъри, които, вън от всякакво съмнение, предлагат уникални мухарски пръти.
На следващо искам да отбележа, че няма да коментирам бамбуковите пръчки, а ще се съсредоточа само върху най-интересните от колекционерска гледна точка стари графитни и фибростъклени модели на големите производители, ако има такива разбира се.
И на последно място искам да уточня, че подборката ми на презентираните производители е основана само и единствено според значението и ролята, които същите са имали и имат за развитието на любимото ни хоби… В този смисъл Ви моля да не ми се сърдите, ако не „срещнете“ марката на убавинята си в настоящето изложение…..
И така, започваме тазгодишната презентация с най-желаните за колекиониране пръти на фирма „Орвис“. Фирмата е създадена от Чарлз Орвис, роден през 1831 г., четвърто от седемте деца на Електа и Леви Орвис. От ранното си детство Чарлз се увлича от мухарския риболов и направата на бамбукови пръти. През 1856 г. това, за което е мечтал от ранното си детство се осъществява – в една малка каменна пристройка до прочутата Екуинокс Хаус, построена през 1831 г. от брат му Франклин, Чарлз създава компанията Орвис. За кратко време Орвис си създава име на отличен производител на мухарски пръти от солидно дърво. Гражданската война от 1861г. временно забавя развитието на компанията, но след 1870 г. започва нейния бурен търговски растеж. През тези години Чарлз Орвис вече има много силна конкуренция в родбилдинга най-вече в лицето на легендарния Хайръм Леонард, но и на други талантливи производители – Аби и Имбри, Шипли и Крайдер, Спалдинг и други, но успява да си изгради име на добър майстор на бамбукови пръти. През този период Чарлз експериментира с най-различни материали – кедрово и желязно дърво, дървета Махо, Пинго и Дагаме от Куба, както и бийфууд от Австралия, но в крайна сметка се убеждава, че бамбука си остава най-добрия материал за направата на мухарски пръти. Също така през този период мухарите ползват кастинг макари на прътите. Орвис усеща назрялата необходимост и след интензивни разработки през 1874 г. представя и патентова първата мухарска макара с вертикално стояща спрямо пръта и вентилирана шпула. Първоначално тя е представена в пъстървов размер, по-късно се създава и т.нар. басов модел. Другият огромен принос на Орвис за американското, а и световно мухарство е класификацията и стандартизацията на ползваните изкуствени мухи. Колкото и да ви прозвучи странно, заслугата за това се пада на дъщерята на Чарлз – Мери Елън. През 1876 г. Чарлз наема най-добрия връзвач на мухи в града, който обучава дъщеря му в техниките за връзване на мухи. Скоро след това Мери оглавява собствен отдел за връзване на мухи във фирмата и под нейно ръководство работят седем жени. Много бързо Мери разбира необходимостта от стандартизацията на нарастващия брой появяващи се модели изкуствени мухи. През 1890 г. излиза първия каталог на Орвис Суперфайн мухи, а през 1892 г. Мери написва първата в света книга за изкуствени мухи „Фаворитни мухи и тяхната история“.
Пропускаме значителен период от време – от Голямата депресия чак до 1965 г., през който Орвис реализира относително възходящо развитие. През 1965 г. компанията е закупена от Лей Пъркинс – запален фен на Орвис и човек с изключителен търговски нюх. Именно в периода, през който Пъркинс е начело на Орвис /1965-1992г./ са създадени най-интересните и ценени от колекционерите графитни пръти на фирмата. През периода главните родбилдъри във фирмата са двама гениални майстори – Джим Уест и Хауард Стиър. Именно рожба на техния гении e цялата линия Орвис Суперфайн. Между другото серията получава названието си Суперфайн на много по-късен момент. Твърди е, че в самата фирма са наричали разработката си Орвис Фул флекс графит, по аналог на произвежданата от тях фибростъклена пръчка Фул Флекс. Първоначално прътите са излизали само с надпис на бътовата секция Орвис Графит и името на съответния модел, отразено на алуминиевата планка, залепена в основата на дръжката. Първият прът от серията е моделът Троут с дължина осем фута, клас 6 /според масовото виждане много по-добър с шнур пети клас/ се появява на пазара през 1976 – 1977 г. Запазена марка на серията са необработените след изпичането бланки – т.нар. ънсандед графит. Както знаете в процеса на производството на бланката се прави обвиване на същата с целофан, при премахването на който остава много характерна грапава спираловидна „линия“, ясно усещаща се при пипане. Повечето съвременни производители, да не кажа всички, шлайфат допълнително бланката и премахват тази спираловидна линия. Твърди се, че ънсандед бланката е с до 10-15% по-здрава от шлайфаната такава. Между другото има една много интересна история, свързана именно с данните за по-високата здравина на бланката и политиката на Орвис за т.нар. „ноу куесчън“ политика за замяна на счупения мухарски прът. Та историята гласи, че Орвис нарочно са оставяли бланките нешлифовани в опит да държат процента на счупените пръти в поносими граници. Доколко тя е вярна – нямам представа, но със сигурност звучи логично. Само в рамките на няколко години серията се попълва с няколко леки пъстървови модела. Около 1980 – 1981 г. Орвис отговаря на предпочитанията на мухарите от западното крайбрежие и създава пследователно серията Уестърн /която е от същия фул флексов графит, но с различен, по-стегнат тейпър/ и т.нар. Хай Лайн Спийд /която линия пръти вече е от нов, по-високомодулен графит/. По същото време Орвис започва да прави и сериите Грийн и Роки Маунтин – на практика това са пръчки с класическия фул-флексов традиционен графит, но с различна по качество комплектовка – конци, водачи и макародържачи, съответно на малко по-ниски цени. В този момент премиум пръчките от традиционния фул флекс графит започват да се наричат Суперфайн – името е препратка към култовия бамбуков модел на Орвис /дължина 7.6 фута, 6 клас, с много характерната петитна цигар дръжка и корков макародържач с два метални пръстена/.
И така – най-титулованият и обичан от мухарите по цял свят модел от първата класическа серия Суперфайн е „Фар енд файн“. Пръчката е с дължина 7.9 фута и е пети клас. Характерно за модела е, че върховата секция е около с пет сантиметра по-дълга от базовата, по принцип тези пръти се наричат „стеджърет ферулс“. По принцип родбилдърите обичат много да експериментират с „разминатите ферули“, като има пръти, при които разминаването достига над 50-60-70см. Идеята на разминатите ферули е елиминиране на наличието на свръзка и оттам – приближаване на кривата на огъване на върховата секция до перфектната такава.
Следваща много обичана от колегите по света пръчка е Орвис Фли. Пръчката е с дължина 6.6 фута и е клас 4. Отново Орвис дава името на свой култов бамбуков модел.
Следващия търсен от колекционерите модел е Орвис Хенри Форк – прътът е с дължина 8.6 фута и е 5 клас.
Следващият търсен модел е „Една унция“. Дължината е 6.5 фута, втори клас и тежи точно една унция – 25.38 грама!! Пръчката е христоматиен пример за това колко подвеждаща може да бъде рекламата на „новите технологии“… Оказва се, че и през 1977-79 г. с наличния класически нискомодулен графит са се правели достатъчно леки пръти. Интересното при модела „Една унция“ е обстоятелството, че пръчката се произвежда и среща и във втори вариант – прави се като много бърза седемфутова, четвърти клас, която, колкото и да ви прозвучи странно, печели популярност като ултралайт соленоводна мухарка!!
Следва „Уан уейт“ с дължина 7.5 фута, първи клас. Заедно с горните модели образуват т.нар. „Клуб Уан“, който се счита за задължителна придобивка за всеки фен на старите графитни Орвиси.
Следващата пръчка, лично за мен, е най-интересния стар графитен Орвис. Става върос за модела Ултрафайн, с дължина 7.9 фута, клас 2. Подобно на Фар енд Файн Ултрафайн е направена със разминати ферули и по мнение на притежателите и е една от най-хубавите пъстървови пръчки, произвеждани някога въобще …
Може би ви прави впечатление, че прътите, които ви показвам, са с различна окомплектовка на макародържачите. Това е характерно за ранните Орвиси – фирмата е предлагала значително разнообразие на макародържачи, видно от следващата снимка на каталог от 1978 г.
И накрая – ето снимки на „виновниците“ за съществуването на култовите пръти от серията Суперфайн – Джим Уест и Хауърд Стиър. И накрая само да отбележа, че двамата държат и приза за първите произведени пръти втори и първи клас в света.
Следващото голямо име, за което ще ви разкажа е „Томас и Томас“. Историята на създаването на Томас и Томас е много интересна. Томас Дорси и Томас Максуел са запалени мухари, женени за две сестри, които пък от своя страна се занимавали любителски с правенето на бамбукови пръти! Те посвещават мъжете си в тайните на родбилдинга, а последните се оказват повече от добри ученици… Двамата наемат малък магазин на брега на един от прочутите пенсилвански лаймстоун потоци и започват да правят бамбукови пръчки. Годината е 1969 и „Томас и Томас“ е официално родена… Много скоро риболовната общност е впечатлена от уменията на двамата, като едни от най-добрите американски мухари по онова време – Вин Маринаро и Ърнест Швайберт се изказват много ласкаво и със суперлативи за качеството на прътите на Томас. Постепенно предлаганите модели пръти от Томас се увеличават и скоро назрява нуждата от ново, по-класно техническо оборудване. Двамата откриват аукционна къща в Ню Инглънд, която предлага на търг значителна част от оборудването на Монтагю и Сюъл Дънтон /известни стари американски производители на бамбукови пръти/. Дорси и Максуел печелят наддаването за машините, както и огромно количество пред-ембаргов тонкин бамбук. Еуфорията обаче отминава и двамата установяват, че реално нямат достатъчно финанси да преместят спечеленото оборудване до Пенсилвания, поради което, през 1974г . вземат трудното решение и се преместват със семействата си в Масачузетс. През този период Дорси и Максуел започват да експериментират с новия материал – графита и именно тогава създават серия от пръти, които са много търсени от колекционерите и много рядко се появяват на вторичния пазар. Само да отбележа, че именно в първите години след преместването в Масачузетс т.нар. „Томас и Томас семейство“ включва – Томас Дорси и Томас Максуел, техните съпруги – Джуди Дорси и Мери Лу Максуел и не по-малко гениалните родбилдъри Лен Кодела и Марк Аронър. Томас Максуел напуска фирмата през 1977 г. и се включва в екипа на „Леонард“, където остава до 1981 или 1982 г. Там, заедно с Марк Аронър, който след изтичането на петгодишния си договор с Томас и Томас е поканен лично от Максуел, продължава работата си по създаване на уникални пръти, включително и тейпъра на моите любими „Голден Шадоу“!! За съжаление Томас Максуел си отива от този свят през 1998 г. Марк Аронър си е жив и здрав и е един от най-известните живи майстори на бамбукови и, по-рядко, графитни пръти. Лен Кодела остава във фирмата до 1991 г., когато с Том Дорси я продават. Именно Лен Кодела е основния отговорник за графитните пръти под ръководството на Дорси, който е работил лично по разработката на всеки тейпър. Интересен е фактът, че първоначално фирмата има проблем със здравината на втулките, поради което първите графитни прототипи са с никел-силвер метални втулки, влагани в бамбуците на Томас. Това са и най-редките графитни пръти на Томас, като много трудно открих дори и снимка, за да ви я покажа… Томас бързо намират решение на проблема, като заместват чупливата „тип овър бът“ втулка с шпиготна такава. Ползваните бланки са шлифовани с много интересен сив цвят с лек масленозеленикав отенък. Първите графитни пръти излизат на пазара през 1978 г. и имат буквено-цифрени означения – например G-8045, което е означавало графит, осем фута, 4/5 клас. Най-интересните графитни пръчки на Томас и Томас се появяват в каталога им от 1983г. и са познати като „херитидж серия“. Предлаганите пъстървови модели са следните:
Уиспър Лайт с дължина от седем фута, втори клас и тегло само от 39гр.
– Пара Лайт – седем фута, 3/4 клас със същото тегло.
– Кадис – седем фута, 4/5 клас
– Баетис – седем и половина фута, 3/4 клас.
– Супра Лайт – седем и половина фута, 4/5 клас.
– Лайт Ейт – осем фута, 3/4 клас
– Спешъл Драй Флай- осем фута, 4/5 клас
– Трутър – осем фута, 5/6 клас
– Диърфийлд Спешъл – осем фута и половина, 4/5 клас.
– Ентусиаст – осем фута и половина, 5/6 клас
– Дженеръл Практишънер – осем фута и половина, 6/7 клас
– Лайт Найн – девет фута, 3/4 клас.
– Биг Крийк – девет фута, 4/5 клас
– Файърхол – девет фута, 5/6 клас
– Биг Хорн – девет фута, 6/7 клас
– Балинахинч – десет фута и половина, три части, 7/8 клас.
По-късно Томас и Томас обогатяват предлаганите графити и с тежки пръти като Илиаска Спешъл, Бассер и Гаспе.
Следващото голямо име в индустрията е „Уинстън“. Фирмата е създадена през далечната 1929 г. от Робърт Уинтхър и Лю Стонър. Първоначално името е Уинстон-Стонър Манифактуринг Къмпани, но скоро е сменено на Р. Л. Уинстън Род Къмпани. От самото начало Уинтхър и Стонър създават прочутата традиция да архивират всеки създаден от тях прът в специален журнал и уникален сериен номер. Още първите създадени от тях пръти си сечелват репутацията на отлично изработени риболовни инструменти. През 1933 г. Уинтхър продава дяловете си на Ред Лоскот, завършен риболовец и член на прочутия Гълдън Гейт Риболовен клуб. На следващата 1934 г. Стонър открива и патентова процеса по изработка на кухия бамбуков прът. С този процес Уинстън създават много леки и същевременно мощни мухарки, с които скоро са поставени световни кастинг рекорди. През 1945 г. Дъг Мерик спира в магазина на Уинстън, за да си купи нова пръчка и освен нея си намира и работа в Уинстън. През 1953 г. той купува дяловете на Лоскот. Когато Лю Стонър умира неочаквано през 1957 г. Мерик остава единствен собственик на компанията. С прътите на Уинстън продължават да се чупят световни кастинг рекорди в прочутия Голдън Гейт Риболовен клуб, начело на който е Джон Тарантино. През 1967 г. прочутия риболовец, хотелиер и президент на Интернешънъл Фарио клуб в Париж Чарлз Риц награждава Мерик с медал за изключително майсторство и познания при изработването на бамбукови пръти.
През 1973 г. Мерик продава компанията на Том Морган. През 1975 г. Морган привлича като съсобственик в компанията големия родбилдър Глен Бракет – един от най-големите живи майстори на бамбукови пръти. През 1976 г. Морган премества компанията от Сан Франциско в Туин Бриджис, Монтана, където са световно известните за пъстървов риболов реки Бийвърхед, Биг Хоул и Джеферсън. Именно през този период се раждат графитните и фибростъклени мухарки на „Уинстън“, които се радват на изключителна популярност сред мухарската общност и са обект на колекционерски интерес.
За разлика от дотук презентираните производители, Уинстън нямат собствено производство на графитни или фибростъклени бланки до 1995 г. Първите графитни пръти, произведени от фирмата, са направени със сивите бланки Графтек на Ексън. За съжаление в мрежата няма нито една снимка на такъв Уинстън, поради което ще ви покажа аналогична пръчка, направена от Леонард. Оказва се, че бланките на Ексън не са с качеството, което Морган и Бракет търсят, твърде чупливи са, поради което се обръщат към големия производител на бланки и пръти Джей Кенеди Фишър. Само мимоходом вмятам, че в края на презентацията ще кажа и няколко думи за фамилията Фишър. Бланките на Фишър се оказват голямото попадение за Уинстън, разбира се с уточнението, че те са правени по точните параметри, зададени от Морган и Бракет на производителя. Ражда се прословутата зелена мухарка с медиум акция…. В общността тези пръти се наричат „пред-ИМ6“, те нямат означение ИМ6 или ВТ и са с много ниски серийни номера – до № 10 000. Най-редките „Пред-ИМ6“ пръти на Уинстън са с „тип овър бът“ ферула. Те се произвеждат за много кратък период от време и бързо са заменени от бланки с шпиготна връзка. Сътрудничеството с Фишър продължава до 1988 г., когато Уинстън започват да се снабдяват с бланки от Гари Лумис. Има една интересна история, разказана лично от Том Морган, за възникнало напрежение между него и Джо Фишър по повод фибростъклените пръти. Прочутият фибростъклен модел „Сталкер“ на Уинстън, за които ще стане въпрос след малко, също е правен с бланки, доставяни от Фишър. Фишър, виждайки сензационния успех на „Сталкер“, пуска собствена линия леки фибростъклени мухарки, копиращи „Сталкер“, според Морган. Това, заедно с една отказана поръчка за фибростъклени бланки, е залегнало в отказа на Морган да продължи да ползва бланките на Фишър за прочутата си „зелена пръчка“. Западните колеги, имали възможност да мятат с Уинстън-и, произведени с бланки на Фишър твърдят, че прътите имат доста по-различно поведение и много по-бавна акция от тези, правени с Лумисови бланки. Сътрудничеството с Лумис продължава до края на 1994 г., като серийните номера стигат до 43 500 и „зелената пръчка“ вече носи името ИМ6. От следващата 1995 г. Уинстън започват да произвеждат собствени бланки. От 2001г. Уинстън променят името от ИМ6 на ВТ.
И така, казано в резюме, най-търсените от колекционерите графитни Уинстън-и са т.нар. „Пред-ИМ6“ модел със сериен номер под 10 000. Също така, високо ценена от колекционерите са и прътите, които се предлагат през 1989 г. по повод 60-годишнината от създаването на Уинстън. Серията е лимитирана, известна е с името „Гордостта на Уинстън“ , предлагана е в полиран метален тубос с полирана месингова табелка, на която е гравирано името на оригиналния собственик. Най-търсената пръчка от тази лимитирана серия е осемфутовия, четвърти клас двуснадков Том Морган Фаворит.
Що се отнася до фибростъклото за разлика от Орвис и Томас и Томас, които имат модели, правени с бланки на Филипсън и които нямат значителна колекционерска стойност, то Уинстън са фирма, която има вероятно най-търсения и високо ценен стар фибростъклен модел „Сталкер“. Единствената конкуренция на тази пръчка е култовото жълто фибростъкло на Скот, за което ще стане въпрос по-нататък, и фибростъклата на старите родбилдъри като Фердинанд Клаудио, Винс Къмингс или Арт Нюман. И тази пръчка на Уинстън е създадена с бланките на Джей Кенеди Фишър.
По думите на самия Том Морган той пристъпва към разработката на „Сталкер“ защото е усещал повечето дотогавашни пръчки /както тези от другите производители, така и тези на Уинстън, които прави Дъг Мерик към 1974-1975г./, доста твърди и поне с един – два класа по-високи от означенията им. Морган иска да създаде мек и чувствителен пъстървов прът, клас 2, 3 или 4, за работа на къси до средни дистанции. Той се свързва с Фишър и му обяснява идеята си. Фишър му предоставя няколко мандрела, които всъщност били спинингови. Та са по-малки като диаметър от стандартните мандрели за фибростъклото, които били с голям диаметър и неподходящи за изработването на мухарски пръти от нисък клас. Така че, колкото и странно да звучи, култовата фибростъклена мухарка е навита на спинингов мандрел, с цялата относителност на този термин, разбира се … Морган и Глен Бракет правят първата прототипна серия на Сталкер и го тестват заедно с мухарите от Голдън Гейт Англинг клуб. Морган не е доволен и поръчва втора прототипна серия на Фишър. Вторите прототипи са точно това, което Морган е искал и си е представял и „Сталкер“ поема победеносния си път през годините….
Следващото голямо име в индустрията е „Скот“. Прочутата фирма е създадена през 1974 г. от гениалния билдър Хари Уилсън. Името на фирмата идва от името на сина на Хари Уилсън – Скот, а добавката Пауър-Плай е името на биг гейм соленоводна мухарска макара, патентована през 60-те години на миналия век от Хари Уилсън. През 1975г. Уилсън наема друго голямо име – Лари Кени. Само за няколко години двамата успяват да изведат Скот от мазето на уилсъновата къща на 10-то авеню в Сан Франциско до едно от топ имената в мухарската индустрия!
През 1987 г. Скот е продадена на Уилям Форд /Форд мотърс/. През 1994 г. компанията е преместена в Монтроус, Колорадо. Кени остава като вицепрезидент до 1996 г. Понастоящем Лари Кени продължава да прави божествени фибростъклени мухарки и периодично се включва в родбилдърските форуми, споделяйки безценния си опит и исторически данни за прътите на Скот …
Скот са световно известни основно с фибростъклените си мухарки и с графитната класика Скот Джи. Една от най-ранните и интересни иновации на Скот е шпиготна втулка, която има същото флексово поведение, като съответния участък от бланка. По всеобщо мнение Уилсън е имал почти свръхестествен усет за начина на разположение на шпигота и за това колко дълбоко трябва да прониква същия в съответния участък на бланката. Основните бланки, навивани от Скот в т.нар. Сан Франциско ера, са жълти с различни нюанси и тъмно-кафеви. И двата цвята са правени от „Калифорния тейкъл компани оф Гардена“ на мандрели, проектирани от Хари Уилсън и от т.нар. Е-стъкло. Интересен факт е, че „Калифорния тейкъл компъни“ е произвеждала стандартни рибарски пръти, но никога мухарки, съгласно железния договор, наложен им от Уилсън. Скот сваля от програмата си стъклото, но виждайки възродения интерес сред мухарското съсловие, го възстановява през 90-те години на миналия век със серията Фибертъч. И към настоящия момент Скот има в продуктовата си гама актуален модел фибростъклени прът. Най-ценени от колекционерите са леките пъстървови модели и смятаните от мнозина за „свещени граали“ на стъклото на Скот – моделите ЕФ70-5 и EФ75-5 – съответно седем фута, четвърти клас на пет части и седем фута и половина, пети клас на пет части.
Междувременно, през 1975 г. Хари Уилсън започва да работи активно с графита. Подобно на Том Морган, Уилсън е бил почитател на ниските класове. Когато споделя пред кастърите от Голдън Гейт Англинг Клуб, че има намерение да направи девет футов графитен прът четвърти клас, те го питат учудено защо, по дяволите, му трябва да прави това…. Не след дълго на бял свят се появява първият в света графитен прът Скот Пауър – Плай Джи, 4 клас, две части с тегло само от 2.4 унции, заради който Кортланд прави и първия шнур четвърти клас. Това е и „свещения Граал“ на графитните Скот Джи серия и най-търсената от колекционерите пръчка на фирмата. Опирайки се на богатия опит, който двамата с Кени вече имат при създаването на многоснадкови фибростъкла, семейството на Джи серията бързо се обогатява с четири снадкови модели през 1980 г., три снадкови модели през 1981г. и с пет снадкови през 1983г.
Следващото голямо име, което няма как да пропуснем, е „Сейдж“. Обикновено името на Сейдж се свързва с високотехнологичните разработки в областта на графита и практическото прилагане на последните „писъци“ в модата, така да се каже, но всъщност фирмата има много сериозен исторически бекграунд. Сейдж е създадена през 1980 г. от Дон Грийн – легендарно име в американската родбилдинг индустрия. Грийн има изключително богат опит в проектирането и създаването на мухарски пръти в друг голям американски производител – „Фенуик“. Той е работил за Ламиглас, а по-късно става собственик на Гризли Къмпани, която през 60-те години на миналия век е основен доставчик на фибростъклени бланки за Фенуик. Дон, заедно със съименника си Джим Грийн – един от най-добрите кастъри по онова време, създал и патентовал тип овър бът ферулата, позната под името „фенуик фералит ферула“, са силен тандем, за който няма никакви тайни в родбилдинга… Дон Грийн напуска Фенуик и създава Сейдж в ранните, най-бурни, така да се каже, романтичните години от развитието на графита. Реално погледнато в Сейдж той пренася цялостната си концепция от Фенуик за това какъв трябва да бъде перфектния мухарски прът. Поради тази причина задокеанските колеги къде шеговито, къде съвсем сериозно казват, че ранните Сейджове всъщност са късните Дон Грийн-ови Фенуици… Първоначално компанията се казва „Уинслоу“ по името на малко градче на остров Бейнбридж, но след жалба на „Уинстън“ за значително съвпадение в имената и графичното изписване, създаващи риск от подвеждане на потребителите, името е променено на „Сейдж“. Реално погледнато почти всяка генерация пръти на Сейдж придобиват култов статус сред световната мухарска общност, затова е много трудно да се определи кой модел е „по-по-най“ така да се каже. Съвсем условно бих разделил прътите на Сейдж на редки и такива, които са много търсени от мухарите по света.
В първата категория безспорно попадат две пръчки – графитния ДжиЕфЕл с абревиатура „Уинслоу Манифактуринг Корпорейшън“ на капачката на тубуса и фибростъклената ЕсЕфЕл. Сейдж ДжиЕфЕл – Уинслоу е възможно най-ранната графитна въдица на Сейдж, въпреки наложилото се виждане, че първия модел на фирмата е Ризърв Пауър. Тя се прави за кратък период от време – от 1981 до 1987г., комплектована е с много приятен алуминиев даунлокинг макародържач и халкичка за кукодържач. Цветът на бланките е характерния за серията ДжиЕфЕл кафеникав. Искам да отбележа, че лично аз никога не съм виждал стоково произведена въдица от Сейдж с абревиатура на бътовата секция Уинслоу, за разлика от бланки – виждал съм снимки на бланки, предлагани за родбилдърите, с абревиатурата Уинслоу.
Фибростъклената въдица – Сейдж ЕсЕфЕл има още по-кратък живот – предлагана е само от 1981 до 1983 г. Това не бива да ни учудва, просто времето е такова – графита се налага тотално като материал за изработка на въдици и от икономическа гледна точка е било недалновидно да се продължава производството и предлагането на фибростъкло. Единственото, което обаче не мога да разбера е защо при невероятния ренесанс на интереса към стъклените въдици в последните години Сейдж още не са включили актуално стъкло в продуктовата си гама… ЕсЕфЕл-а е изработена от Ес-стъкло, цветът на бланката е кафяв, прозиращ на светлина с ясно видимо спираловидно навиване и, подобно на ДжиЕфЕл-а е комплектована с хубавия алуминиев даун локинг макародържач с класическата вложка от орехово дърво. Най-търсената от колекционерите пръчка е 7.6 футовата четърти-пети клас.
Втората категория пръти на Сейдж са тези, които не са редки, но в които е влюбена мухарската общност , поради което са високо ценени, търсени и сравнително рядко предлагани на вторичния пазар. В тази категория без всякакво съмнение влизат прътите от сериите ЛЛ / Лайт Лайн / и ЕсПи / Смуут Пауър /.
Лично за мен най-доброто нещо, родено от гения на Дон Грийн, е Сейдж Лайт Лайн. Изключително добре направена въдица, с феноменална медиум-фаст акция, предразполагаща към тотално релаксиращ кастинг, а в крайна сметка хобито би трябвало да ни разтоварва … Най-търсените от мухарите модели са 389 и 490 на две части, направени от Графит 2, като мнозина се кълнат, че 389 е най-добрата пъстървова въдица за суха муха, която някога е създавана …
Серията ЕсПи /Смуут Пауър/ е другата много тачена и търсена линия пръти. Отчитайки факта, че разработката на т.нар. Графит 4 и Дураскрийма е продължила около десетина години, то и в създаването на ЕсПи е „замесен“ гения на Дон Грийн. За последвалата серия ЕсПиЕл /Смуут Пауър Лайт/ изцяло е „виновен“ Джери Сийм. Сийм е привлечен като главен конструктор на Сейдж през 1994 г., като до тогава той работи в „Уинстън“. По принцип Сийм е със статут на божество сред феновете на ултра-лайт мухарството – самият той обича много риболова с ниските класове и създава първите в света въдици една и две нули. Те са именно от серията ЕсПиЕл. И така, най-търсената пръчка от серията ЕсПи е отново в конфигурация 8.9 фута, 3 клас, но за разлика от ЕлЕл, тя е на пет части, като някои пръти са и с включен втори, резервен връх.
Продължаваме с единственият европейски представител в тазгодишната презентация – „Харди“!!
През 1872 г. млад мъж на име Уилиям Харди създава оръжеен магазин в Алнуик, Нортъмбърленд. Вероятно историята щеше да свърши още на това изречение, ако големия магнат Лорд Армстронг не го убеждава да вземе своя брат, Джон Джеймс Харди като партньор. Братята Харди гордо се представят като оръжейници, тенекеджии и ножари, макар че оръжията, които продават, са правени в Бирмингам … През 1874 г. реклама в „Алнуик Мъркюри“ вече представя „Харди Брадърс“ като продавач на качествени такъми за речен и морски риболов. През 1882 г. Уилиям се жени за Барбара Мери Лейтън, чийто баща Робърт е много опитен мухар. Интересен е факта, че дълги години в каталозите на Харди има голям набор от негови мухи. Постепенно бизнеса се разраства и докато Уилиям поддържа фирмата в блестящо финансово състояние, творческия ум на Джон Джеймс никога не спира да търси и реализира нови идеи. Най-ужасяващата, според тяхната сестра Ема, е била рибарската лула на Харди, не за друго, а защото Ема е била принудена да изтърпява пушека от експерименталните лули всяка божа вечер след вечеря … Уилиям и Джон Джеймс управляват бизнеса с желязна ръка и независимо от факта, че и други техни братя работят във фирмата, те никога не са ги направили партньори или директори !!
В първите години голяма част от продуктите, които Харди продават, са от външни производители. През 1891 г., след търпеливи три годишни разработки те представят вероятно най-прочутият си продукт – макарата Харди Перфект. Макарата има незабавен и безапелационен успех и с малки промени се предлага и до ден днешен!!
За първите няколко десетилетия от съществуването си Харди са ограничени в Алнуик, но през 1887 г. се разширяват в нови помещения в Бондгейт. Само десет години по-късно отварят прочутият си магазин на „Пал Мал“ №61, който става толкова известен, ако не и повече, от седалището им в Нортъмбърленд!! Форстър Харди се премества, за да управлява магазина и остава в него над 20 години, оттегляйки се през 1920 г. „Харди“ вече са се превърнали в много сериозен играч в риболовния бизнес …
За огромните темпове на растиж говори факта, че към 1900 г. Харди вече има складове в Единбург и Манчестър, освен седалището в Алнуик и магазина в Лондон. Поръчките нарастват толкова лавинообразно, че се назначават търговски представители в чужбина. Към края на двадесетте години на века Харди вече имат изградена мрежа, простираща се от Брюксел да Китай и Австралия!!
Годините минават и генерациите от фамилия Харди се сменяват на ръководните постове във фирмата. Последният член на семейството, който влиза в управлението на Харди е Джеймс Лейтън, който извървява традиционния път от редови инженер, от 1954 г. става мениджър, след което от 1959г. до пенсионирането си, последователно директор и маркетингов директор. Джеймс Лейтън е човека, който въвежда Харди в модерната епоха – той създава Фибатюб, подразделението, което прави фибростъклените и графитни бланки на фирмата. Когато Джеймд Лейтън Харди се оттегля, за пръв път в 120 годишната си история Харди остава без представител на семейството … Както би казал Председателя Савов – И тук светът свърши !!!
През 60-те години на миналия век Харди се оказва изправени пред проблеми … Парадоксално, но именно ангажимента на фамилията към безкомпромисното качество на всичко, което предлагат, оказва решаващо влияние … Всичките им сьомгови мухи продължават да се връзват на ръка във фабриката в Бондгейт, докато конкуренцията отдавна внася мухи, вързани в промишлени количества в Африка и Индия. Самата сграда, представлявала последен вик на модата преди 80 години, неусетно е остаряла безкрайно в технологично отношение, а и се е превърнала в потенциална пожароопасна бомба, благодарение на всичките наслоени и пропити в дървенията през годините лакове и масла… Новата фабрика е планирана и проектирана, но преди да се извърши прехода, Харди попада във финансово затруднение, задълбочено от започналата далекоизточна инвазия на евтини риболовни такъми…
През 1967 г. Харди са закупени от групата „Харис и Шелдън“. През 1985 г. се преименува от „Харди Брадърс“ в „Хаус оф Харди“, а през 2004 г. името на фирмата става „Харди и Грейс“, след като заупуват фирмата на Малкълм Грий, техен бивш служител.
Колеги, смятам да спра дотук с историческите данни за Харди с ясното съзнание, че не съм ви дал вероятно и процент от славната история на тази велика фирма, но и в крайна сметка не това е целта на настоящата презентация … Само ще отбележа, че в крайна сметка Харди са дали на световната риболовна и в частност мухарска история толкова продукти, придобили славата на икони, че няма да ни стигнат дни, за да разгледаме подробно всеки един от тях!!
Както посочих и в самото начало, ще се опитам да ви представя графитните и фибростъклени пръти, които се търсят най-много от колекционерите на вторичния пазар.
Преди това обаче ще ви разкажа историята за създаването на първия графитен прът на Харди, а, може би, първият графитен прът въобще в света …
Та минимум първата графитна пръчка на Харди е резултат от работата на Ричард Уокър /талантлив инженер, чиято фирма е привлечена от „Харди“ като консултант по нови материали за направа на въдици/, Лесли Филипс /инженер от Роял Еъркрафт Естаблишмънт/ и Джеймс Лейтън Харди.
Ричард Уокър е осенен от идеята, че може да опита да направи въдица от карбон, когато разбира за една програма на Би Би Си, озаглавена „От сила в сила“. Тази програма е организирана от Министерството на доставките, което е искало да се възползва максимално от графита, нов материал, разработен от Роял Еъркрафт Естаблишмънт, Фарнбъро. Министерството се е надявало, че пред новия материал ще се открият нови хоризонти за използване и то предлага в програмата 90 сантиметров сноп от новите влакна безплатно за експерименти, при условие че получените резултати бъдат споделени с Роял Еъркрафт Естаблишмънт.
Уокър убеждава Джеймс Лейтън Харди и заедно отиват във Фарнбъро и се срещат с Лесли Филипс от РАЕ. Тримата постигат бързо съгласие да си партнират в производството на прототипи въдици, изработени от въглеродни влакна във Фибатюб, фабриката на Харди за фибростъклени бланки в Уилоубум, една от най-големите в Европа.
И така, на 19.04.1971 г. под номер GB1351732 е записан съвместен патент на имената на Ричард Уокър, Джеймс Харди и Лесли Филипс за „…плътна или куха въдица, подсилена с въглеродни влакна и с други влакна, например стъклени влакна, направена от импрегниран плат, въглеродни влакна и изкуствена смола, като въглеродните нишки са разположени надлъжно. Съдържанието на въглеродни влакна е от 2% до 25% по обем и може да се променя по дължината на пръта, за да се регулира силата на гъвкавостта. Дръжката може да има до 35% на въглеродните влакна, за да се позволи по-малък диаметър…“ Край на цитата….
Конкретната въдица, която ще видите след малко /Графит Спининг 9.5/ е направена стриктно по дадения патент и е навита на мандрелите, ползвани за производството на фибростъклените пръчки. Пръчката се оказва много твърда, дареч повече от очакваното. Фред Булър задържа прототипа и го използва в своята вила в Ирландия за тежък щукарски риболов. Въдицата стои постоянно във вилата му, като е давана на неговите гости, когато се оказвало, че нямат или са дошли с неподходящи щукарски такъми. Фред Булър разбира съвсем случайно за историческото значение на тази първа графитна въдица на Харди и го праща във фирмата за възстановяване. След това пръчката е подарена в колекцията на Англинг Херитидж Ю Кей, където се намира и до днес.
Произведени са и мухарки по така дадения патент, но те също се оказват изключително твърди, мощни и са късали безапелационно мухите при кастинг. По-късните модели на пръчки са произведени на по-малки в диаметър мандрели, което позволило снижаване на теглото и от плат с по-висок процент графитно съдържание, което обаче е в разрез с патента и дава възможност на другите производители да действат….Ако процентът на въглерод не е бил ограничен в толкова ниски стойности, днешната история на производителите вероятно щеше да наподобява, ако перифразираме стария виц за футбола – всички тичат, тичат и накрая Харди печели….
Но, както се казва, всяко зло – за добро!! В противен случай просто нямаше да има какво да ви разказвам толкова време!!
И така, най-обичаните от колекционерите пръти на Харди са:
Харди Графит Смъглър ДеЛукс – пръчката заменя фибростъкления четири-снадков Смъглър през 1981 г., като е правена в дължини от седем фута до девет фута и половина, класове от пети да седми и от шест, седем и осем снадки. Прекрасни червеникаво-кафяви бланки с шпиготни връзки и характерен за линията пръти Графит ДеЛукс анйодизиран кап енд ринг макародържач в цвят шампанско. Смъглърите дори и след над тридесет години служба са много търсени от колекционерите на пръти и държат стабилно високи цени – от порядъка на 250-400 лири. Лично за мен двуснадковия Харди Графит ДеЛукс е най-приятната графитна въдица на Харди от класическите модели…
Харди Графит Марвел – пръчката е създадена специално за японския пазар и конкретно за риболов на местна разновидност пъстърва, наречена ямаме. Пръчката е изпълнена в прекрасни тъмно-сини бланки, четириснадкова е, с медиум акция, изключително лека и с характерен за Харди никел-силвър ъп локинг макародържач със стилна шапчица в основата на дръжката. Предлагана е в шест размера – 6.6 фута, 7 фута и 7.9 фута, втори клас, 7.11 фута трети клас, 7.11 фута четвърти клас и 8.8 фута, трети клас. Лично аз не съм виждал Харди Графит Марвел да се предлага на вторичен пазар, с изключение на няколко инциденти търгове в японския Яху.
Харди Федърлайт и Федърлайт Смъглър – отново пръчка, създадена специално за източните пазари. За съжаление не съм в състояние да ви покажа дори снимки на пръта. Федърлайт е изпълнена в триснадков вариант, Смъглъра е в четири, пет и шест снадков вариант. Изпълнена е с бланки с цвят бургунди, ъп локинг никел-силвър макародържач с пръстен и шапчица и червен ахатов стрипер. Изключително редки и ценени от колекционерите пръти!!
С това приключвам графитните модели на Харди. Знам, че мнозина от Вас няма да се съгласят и ще бъдат прави – фирмата има още редица графитни въдици, обожавани от мухарите по света и по специално моделите Харди Суверен и Ултралайт. Мнозина смятат Суверен-а за най-класната графитна въдица на Харди и вероятно са прави, но все пак идеята на настоящата презентация е да ви запозная с наистина най-редките и търсени пръти от съответния производител.
Фибростъклата на Харди са представени с няколко много ценени модела, като първия от тях е класическия Фибалайт Смъглър Глас – пръчката е предложена от Харди за пръв път през 1969 г. във вариант осем фута, четири снадки, 6 клас. Много бързо печели популярност сред потребителите. Бланките са кафеникави, шпиготите са бели, макародържача е натурално оцветен даун локинг алуминий.
Следващото много ценно стъкло е Фибалайт Перфекшън и специално моделът 7.2 фута , четвърти клас и 7.8 фута, пети клас. Това са и най-късите и леки пръти от първото издание на Фибалайт Перфекшън. Изпълнени са с много тъмнокафяви, почти черни бланки, черни шпиготи и са комплектовани с един от най-красивите макародържачи, които съм виждал в редови, „стокови“ въдици – ъп локинг пръстен и втори „скрит“ във корковата дръжка!!
Следващата колекционерска рядкост са двата модела от второто издание на Фибалайт Перфекшън от 1998 г.. Страхотна въдица, изпълнена с черни бланки, миниатюрна цегар дръжка, шпиготна връзка и на три снадки.
Последното рядко фибростъкло е Харди Зефирус – пръчка, създадена отново за японските потребители в три държини – 5.9, 6.8 и 7.7 фута, на класове съответно 2/3 и чист трети клас.
Уважаеми колеги, с моделите на Харди приключи, така да се каже, официалната част от тазгодишната презентация. Накрая съм ви подготвил нещо като кратък калейдоскоп, в който ще ви представя две интересни разработки, съответно от Дейл Клеменс и Никълас Уип и снимки на няколко мухарки, превърнали се в крайъгълни камъни на индустрията…
Дейл Клеменс е вероятно човека, който е увлякъл най-много хора на планетата в чудния свят на родбилдинга. Вън от всякакво съмнение е факта, че трите книги, които написва през 70-те години на миналя век – „Направа на фибростъклени пръчки“, „Род билдинг за напреднали“ и „Изкуството на навивките“ са като настолни библии за всеки уважаващ себе си родбилдър. Дейл Клеменс създава и организацията „Род крафтърс“, чиято основна идея и принцип на работа „познание чрез споделяне“ води до небивал бум на родбилдинга в световен мащаб. Наред с това Клеменс в началото на 90-те години създава и компания, предлагаща всякакво родбилдинг оборудване, наречена „Клеменс Къстъм Тейкъл“. Една от най-интригуващите разработки на Дейл Клеменс са бланките „Апогей“. Това са бланки, предназначени да работят еднакво добре поне с четири класа шнурове. Къде е тайната – тя е в солидния графитен връх, който е бил инкорпориран в типовата секция на бланките. Каква е идеята – Клеменс обяснява, че принципно мулти прътите, предназначени за работа в широк диапазон тежини, са създавани на принципа на т.нар. „магнум тейпър“ – много твърд бът, по-мека средна секция и мек връх. При малки тежини работи само върха, при по-големи се включва средната секция и при най-големите – бътовата. Теоретично всеки прът би трябвало да има тази възможност и да може да направи кастинга. В действителност обаче при увеличаване на изхвърляната тежест мекия връх се претоварва и на практика съсипва кастинга. Плътният карбонов връх е достатъчно малък като диаметър, достатъчно чувствителен за малки тежести, оказва минимално съпротивление при кастинга и същевременно е достатъчно технологично здрав, за да се справи със значителни тежини, без да бъде претоварен… Бланките на Клеменс са правени от Гари Лумис – бътовите секции и кухата част от типовите, след което окончателната комплектовка е ставала в японска фабрика, която е монтирала карбоновите жила. За съжаление японската фабрика изгаря в пожар и Клеменс никога не успява да намери друг производител. Лумис се опитва да направи достатъчно тънки върхове, но не успява и проекта бива прекратен. По принцип бланките са предлагани само в две дължини – осем футови за линии от 4 до 9 и девет футови, изхвърлящи предназначени за линии от 5 до 9. Бланки „Апогей“ се появяват изключително рядко на пазара, аз лично за толкова години съм виждал едни-единствени в Ибей, като търга за тях приключи около 1000 долара… За съжаление не съм в състояние да ви покажа „Апогей“ на снимка, но можете да ги видите в книгата на Клеменс „Родбилдинг за напреднали“, където ги коментира… За съжаление Дейл Клеменс почина през 2014 г.
Следващата интересна разработка, която бих пробвал с голям интерес, е на Никълъс Уип. Уип е родбилдър от Нефин, Северен Уелс. Иновацията на Уип се състои в това, че бланките му имат два гръбнака, разположени точно на 180 градуса един спрямо друг и самата бланка не е с правилна кръгла форма, а е сплескана двустранно..Всички пръти на Уип са се правели в Манчестър, Англия и са комплектовани само с еднокраки СИК-ови водачи, разположени точно на единия гръбнак по линията на сплескването. Уип твърди, че тази форма позволява изключително акуратен кастинг без никакви странични отклонения!! Много рядко се появява пръчка на Уип на вторичния пазар, лично аз съм виждал само една, и то тежък клас, но с удоволствие бих пробвал такава въдица….
В началото на презентацията обещах да ви кажа няколко думи за Джей Кенеди Фишер. Подготвяйки материалите за пореден път се убедих, че няма в световен мащаб, казвам го съвсем убедено, фирма и хора, които да са оказали по-голямо положително влияние в развитието на индустрията за производство на мухарки от 60 -те и 70-те години години на миналия век от фамилия Фишер!
Компанията се базира в Южна Калифорния, близо до летището Санта Моника. Интересен е факта, че през втората световна война на практика всеки самолет или плавателен съд е бил снабден с животоспасяващ рибарски пакет, произведен от Фишер. Пакетът е съдържал набор от куки, влакно и няколко примамки. След войната фирмата предлага фибростъклени тежки пръти за соленоводен риболов. Около 1954-55 г. Фишер започват да предлагат и пръчки за сладководен риболов, включително и мухарки. Разцветът на Фишер е свързан с двамата братя Джо и Джим. Джо е отговарял за дизайна на прътите, а Джим е промотирал готовите продукти.
През 70-те години фирмата се мести от индустриалната Санта Моника в Невада, близо до Карсън Сити. В края на 70-те, притиснати от жестоката конкуренция в лицето на Сейдж, Лумис и други производители, Фишер се ориeнтират към производството на стикове за голф и други графитни продукти. През 90-те години компанията е продадена и скоро след това престава да съществува…
Фирмата произвежда собствени пръти, но нейното влияние е огромно поради обстоятелството, че в един или друг момент, по един или друг повод почти всички световни производители са ползвали техни бланки или разработки. Както споменах в частта за Уинстън Фишер им доставят бланките за първите пред-ИМ6 пръти, както и за всички техни фибростъклени модели!! Малко известен е факта, че Фишер лицензира и прехвърля на Скот дизайна на шпиготната втулка, както и че прототипите на култовата Джи серия също са правени от Фишер. Нещо повече – в края на 60-те години на миналия век Харди и Фишер си взаимодействат тясно във връзка със създаването на пръчката Харди Джет. Неин „идеен баща“ е шампиона по кастинг Джо Тарантино, който работи в тясно сътрудничество с Фишер и на чието име всъщност е кръстена въдицата. В този период транспортирането на бланки от и до Англия се оказва нерентабилно, поради което Фишер сключват договор с Харди и доставят цялостно оборудване в Алнуик за производството на пръчката….Има и твърдения, че първите графитни Смъглъри на Харди също са с бланки на Фишер. Попаднах и на много интересен пост в нет-пространството на човек, който е живеел в близост до Маунд Хаус, Невада и е виждал във фабриката на Фишер редици от ракли, пълни с мандрели на почти всички американски производители на мухарки към онова време. Когато срещал служители на съответните фирми и ги питал дали техните бланки се правят от Фишер, те отричали като комунист на разпит, както се казва …
И накрая, наистина в съвсем телеграфен стил, ще погледнем отново доказано първите мухарки в света – Шекспир Графлайт и Фенуик ХашЕмДжи. Интересна е историята, че и двете фирми ползват името Графлайт, но Шекспир успява да го патентова, поради което Фенуик изтеглят голямо количество вече надписани пръти и по този начин Шекспир официално пускат на пазара първата графитна мухарка … Но, както се казва, историята предлага странни обрати – Фенуик прекръстват пръчката на ХашЕмДжи и буквално разбиват пазара. Разбира се, не бива да забравяме, че зад този успех стои гения на Дон Грийн….
Следващата пръчка, която искам да ви покажа /всъщност това е пълен мухарски комплект/ е дело на английския родбилдър Маркус Уоруик и е направена по повод годишнината от откриването на Америка от Колумб. Макарата е от гениалния Ари Харт. Направени са само 70 комплекта. Както виждате, пръчките носят имената на колумбовите кораби Мария и Изабела …
И наистана съвсем накрая ще ви покажа едно бижу. Става въпрос за Шекспир Д-р Хауърд Пурист FY-955, пуснат на пазара през 1967 г., с дължина 7.6 фута, предназначена за линия 6 клас и тегло от едва 2.3 унции. Ферулата на типовата секция е изработена от плътен титан и това е една от причините мухарката да е с космическа за годините си цена / около 150 долара, по спомени /…Другата интересна особеност е обстоятелството, че намотките на водачите на въдицата не са конци, а са от изтеглен фибростъклен материал!!
Колеги, толкоз от Бат ви Райко !!! Още веднъж благодаря на организаторите на Мухарски събор 2016г. а на Вас благодаря за вниманието !! До нови срещи !!!!
