Един час – толкова ми отпуснаха жената и децата, поседнали на одеяло на брега на реката, на сянка, но сред коприва и комари. Аз тази година все още не бях ходил целенасочено да ловя кефали на джапанка и това бе първия подобен риболов досега. Още от миналата есен си бях заприходил едно ново макаре – Orvis BattenKill II (естествено, надписано, че е мое ;) ) и един шнур – Silk на Cortland – и двете придобивки бяха докарани от щатите с точно определена цел – да се нагодят на една сопица – Orvis Superfine …

Всичко беше предварително тествано и гласено още преди покупката (благодарско на Ачо), така че идеалния баланс и синхрон между въдица, макара и шнур не ме учуди – просто го очаквах. Та да се върнем на риболова – реката ме посрещна както би трябвало да ме посрещне една любима река – Прекрасна! Малко по-висока от обикновеното, но чиста и много красива! Рибите естесвено, че също ме посрещнаха също като реката – нали са ми приятели, а с някои от тях и се познаваме – виждаме се отвреме на време ;) За час – повече от 15-тина прилични риби между 25 и 30 см – и това само от един вир. „Суперфината“ въдица допринасяше за абсолютния кеф от улавянето на рибата.

Лових кефали на джапанка – „Злостър“-а – престави се отлично, но точно в случая не мисля, че мухата имаше огромно значение – рибите бяха спокойни, близо до високия скалист бряг и очакваха нещо да им падне за храна – резултата щеше да бъде един и същ с почти всяка муха. Преполагайки късото си време за риболов прецених, че няма да имам време да спринтирам нагоре по течението и затова се опитвах да не развалям много мястото. Подавах внимателно, засичах внимателно, вадех, снимах и пусках рибите също внимателно, в резултат на което лових само на един вир – нещо изключително рядко срещано при мен – обикновено се движа много по реките. В един момент копривата и комарите, издевателстващи над семейството, надделяха над желанието и упорството ми в риболова, но за мен дори и час беше напълно достатъчен – намокрих новата макара и шнур, хванах си риби, направих и добри снимки – другият път – повече …

24.Юли.2010