Дъгови пъстърви по река Савиня – В този репортаж освен моите снимки са публикувани и снимките на Станислав Мънков, за което изказвам своята благодарност!

На връщане от EWF 2017 до Мюнхен и двата дни риболов на Гойсерер Траун и Ретенбах Стани Мънков предложи да направим и един риболов пътьом на река Савиня в Словения – река непозната за всички нас. В деня, в който пристигнахме и се настанихме се разходихме до Можире – селце общо взето в средата на риболовния участък, който е с дължина 15 км от река Савиня и още толкова от един неин приток – Дрета. Погледнахме реката, колкото Стани да нахрани рибите с един стар козунак и да видим от моста количество огромни кефали (имам впредвид от 60 см нагоре), още по-големи бели мрени и хубави американски пъстърви, които съвсем естествено първи обираха пуснатия козунак от моста …

Разходихме се с колата и до горния риболовен участък – близо до село Любно, който се стопанисва от друго дружество – там реката става по-планинска, но за съжаление забраната за риболов там не бе изтекла – 15.04., а на Можире е до 01.04.

Обнадеждени от поведението на тези дъгови пъстърви по река Савиня на моста на Можире на другия ден си купихме дозволите от базата на местния клуб, намираща се на едно езеро точно на реката и близо до моста. Естествено кръчмата бе пълна с трофеи:

Разделихме се на две – Стани Мънков с неговия приятел тръгнаха надолу към рибите, които видяхме от моста, аз с пловдивските майни Иван Попов и Коцето Карагьозов – нагоре да разгледаме реката. Аз съвсем естествено при разузнаване тръгвам с най-универсалния комплект лично за мен, който не ме е подвеждал вече на много места по света и с който мога да си позволя да ловя по всякакви начини – от супер малки сухи мухи, през нимфи до огромни пъстървови стримери – това е прът с бланки NEXT 10′ #3 и шнур Snowbee Thistle Down WF #2-5. Започнах също и с любими мои стримери за пъстърва – Muskrat Zonker, цвят олив – точно като на филма. Още при първите подавания имах подгонване като само видях тялото на пъстървата, след още минута усетих и първата атака, която за съжаление пропуснах или просто рибата не взе добре стримера. Над мен реката бе стравнително плитка – като льосова плоча, но с една единствена дълбочина точно по средата – нямаше начин да не чака нещо там. Подадох доста отдалеко и интуицията не ме подведе – нещо ужасно тежко ме взе и си се прибра в дупката. На мен ми са се случвали и друг път подобни сценки – да ме вземе добра американка и дори да не разбере какво й се случва. Интересното става след като разберат … и с тази стана страшно, реката изведнъж й отесня, блъска с глава наляво-надясно като обезумяла, разхожда ме, натиска ме яко в бързея … тежка риба … Но така или иначе успях да я поуморя, да я приближа до брега в по-тихото, Коцето се опита да ми помогне и да я кепчоса, но кепа си дойде малък и я извадихме като сьомга на брега – хващайки я отзад за опашката – 70 сантиметрова дебела американка:

Коцето над мен след това забоде още няколко дъгови пъстърви по река Савиня:

Иван подаде на същото място, където се беше спотаила моята риба и веднага го взе прекрасна 60-сантиметрова красавица:

Чухме се с другата група, която също бяха хванали хубави американки, а Стани и няколко доста добри бели мрени:

Ето и нашия домакин – Андрей – приятел на Станислав от световните първенства:

На едно не толкова дълбоко място на реката (на филма се вижда добре) пред мен се обърна една дунавска пъстърва (Hucho Hucho) над метър – за първи път виждам на живо такава риба – удоволствието е огромно ! Продължих нагоре по реката с периодично хващане на хубави и дебели американки:

Стигнах и бента, който бяхме видяли от колите предния ден.

Там след няколко подавания нямах нито един удар, а мястото изглеждаше много обещаващо. Сложих малко по-тежки стримери, които все пак с кастинг подавах в самата пяна и изчаквах малко да потънат – веднага хванах една американка около 60-те см, а след още две подавания още при пропадането на стримера ме взе и първата в живота ми дунавска пъстърва (Hucho Hucho, или още наричан от нас „Таймен“, макар „Hucho Taimen“ да е разпространен само в Азия). Но да оставим това на ихтиолозите – тайменът си е таймен и макар и само „бебе“ – този, който хванах бе 60 см – за мен си беше огромна радост и силно се надявам късната есен и ранната зима да се върна в търсене на големите представители на този род:

През това време Мънков отиде с колата да вземе Поли, която още с влизането си хвана рибите и коментарите са просто излишни:

В един момент решихме да се разходим и да огледаме още участъци от реката още повече като определено започнах да мисля как ще се върна наесен за таймените … Видяхме още бентове, ВЕЦ-ове, стигнахме до устието на Дрета – притокът, който също е разрешен за риболов. Там се вдигаха липанчета и се получи интересно за момент, но пъстърви нямаше въобще.

След това слязохме почти в най-долния участък, като по пътя проверявахме доста перспективни места, но също без голям успех – в края на деня се оказа, че участъкът в който сме започнали е „Хвани и пусни“, а нагоре и надолу по реката членовете на словенския клуб имали право да задържат определен брой пъстърви и резултата беше налице – риби почти нямаше. Понеже нямат право да задържат липаните от няколко години – липани определено имаше в тези участъци и се получи риболов. За разлика от карстовите реки – тук не искаха никакви малки BWO-та – в конкретния момент се люпеха Марч Брауни (March Brown), сложих един обърнат парашут по модела на Рой Кристи – липаните се вдигаха почти на всяко минаване.

Не бяха много едри, но определено добри риби между 30 и 40 см. Хванахме по някоя риба и се върнахме по средата на участъка, където пък продължихме да ловим дъгови пъстърви по река Савиня:

Стани пък се заинатил на рибата, която хванах сутринта и съответно след няколко смени на мухите я хванал и той …

И както каза той вечерта – „Да дойдат българите да ти хванат най-голямата пъстърва … и то два пъти за един ден …“

В самия край на деня Коцето и Иван откриха едни липани, които си се хранеха вечерно … нахранихме ги и ние с нашите мухи почти до тъмно – дори накрая не си виждахме и мухите, а рибите си ги вземаха …

Един прекрасен ден на река Савиня в Словения, който лично аз дълго ще помня! Направих и едно филмче за някои от моментите, които успях да хвана с камерата …