„Изгубени в камъша“ – 2 част

Вечерта след първия риболовен ден:

Естествено – разбор. Румънската група бе хванала една единствена риба срещу нашите общо десетина. Решение от разбора – с мухарски риболов на щука трябва да се започне сутринта максимално рано и да се търси „преливника“. Масата и ракиите се подразбират и няма да им отделям внимание. Котката на домакините бе добра:

---

Вторият риболовен ден – Мухарски риболов на щука :

Този път раничко – по зазоряване бяхме на езерото:

Отново обяснения как да открием „Prelivaci“ – отново наляво-надясно, наляво-надясно, наляво-надясно и трябва да сме там. Да, ама не – направихме втори несполучлив опит – набихме се къде ли не из просеките, камъша и водораслите, закъсвахме, тикаха ни, гребахме – екшън отвсякъде, но не открихме мястото. Пак се върнахме на изходна позиция на откритото, но плитко място в началото. Аз реших да не повтарям вчерашния следобед и да опитам по-трудния риболов в много по-обраслите води, надявайки се на ето този стример – „Дрънкалката“ . Пътьом из просеките му бях опитал играта и бях останал очарован как минава между водораслите – само леко ги „облизва“ без да се закача никъде – като истинска рибка.

Крилов и Мънков с моторната лодка ме оставиха с моето корито при едни тръстики, където стримерът се представи на висота и бързо взех една хубава щука – „Лепотица“ отвсякъде:

Стримерът минаваше като дух между водораслите, но кукичката, която ползвах за бърза връзка и смяна на стримерите често закачаше по някой треволяк. Бързо измислих вбъдеще как да отстраня този дребен проблем, но на място трябваше да импровизирам и капнах една капка UV лепило:

Дотук добре, но времето напредваше, наближаваше обяд, когато Крилов и Мънков дойдоха при мен с добрата новина, че все пак някой ще ни заведе до този преливник. Колеги от Сърбия ни удариха едно бързо рамо за поредния проблем с двигателя и тръгнахме след тях към така лелеяното от нас място:

Тук возейки се в лодките снимах какво представляваше Уинстъна на Крилов (в такъв вид беше естествено и моята сопа):

BFC-то на Мънков:

Минахме през най-тъпата просека – тази, която всички бяхме видяли, но никой не беше предположил, че би могло да има нещо … и точно след един завой пред нас се откри огромно водно пространство, изключително разнообразно – буквално Рай за щуките:

Аз естествено се набих отново в най-големите драки, подавайки между нападалите клони и тръстиките – там, където със сигурност не бяха минавали моторни лодки и щуките биха били по-спокойни.

Тази тактика даде резултат доста бързо – не бяха минали и 15-тина минути, когато след засечката осъзнах, че тази не беше като предишните по 3-4 кг … Свирнах на Мънков и Крилов, които се приближиха с тяхната лодка и успяха да заснемат всичко. Рибата се бореше мъжки, но и аз не се давах, като я напъвах яко, сигурен в здравината на линията си. Държейки с една ръка натегната въдицата, с другата някакси успях да извадя котвата и общо взето вместо аз да издърпам рибата по-скоро май аз отидох с лодката при нея. След минути вече я държах с грипа – прекрасна 90 сантиметрова зъбатка с тегло 5.5 кг:

Няколко бързи снимки (Благодаря, Мънкич) и обратно във водата. Тази риба осмисли вече тотално целия ми престой в Сърбия. Ето това е мухарски риболов на щука! Естествено остава глождещото чувство, че там има и по 10-15 кг риби, а не успяхме да ги намерим, но при тотално непознат и доста сложен водоем като езерото Йоца не бихме могли да искаме повече … поне засега. Хванахме си риби, разучихме просеките и съм сигурен, че следващият път, а със сигурност ще има следващ – нещата ще бъдат доста по-различни ;)